В онази класическа епоха, когато в славното балканско село Грънци Здравната каса съвсем сериозно се бе заела да излекува до крак целокупното местно население, невинните данъкоплатци постепенно забелязаха, че странни процеси се оформят  покрай аптекарската гилдия.

Колкото повече Здравната каса лекуваше наред, толкова повече се множаха аптеките. Скоро изпревариха броя на хлебарниците. Човек съвсем логично би заключил, че по тези земи хората друго не правят, освен да се наливат със сиропи за кашлица и да замезват с хапчета за оправяне на настроението.

Съсредоточиха грънчани вниманието си и започнаха да анализират.

Отиваш на лекар, преглежда те на две, на три и почва да пише. Дори не хвърля око на термометъра, забравя за слушалките, изоставя апарата за кръвното. Видимо е, че неговата стихия е писалката. Изписва лист, продължава на втория, удря с облекчение точката в края на третия и с подкупваща усмивка обяснява, че сега, като идеш точно в еди-коя си аптека, там тези лекарства със сигурност ги имат и няма начин да не се почувстваш значително по-добре.

Но понеже селото не е чак толкова голямо, много бързо става ясно, че по някакво невероятно съвпадение, докторът те е пратил баш в аптеката на братовчеда си. Разбира се, не защото са роднини, а защото снабдяването точно на братовчедовата аптека е на най-високо равнище.

Докато анализираха зависимостите, грънчани съвсем случайно обърнаха внимание, че колкото са по-близо до болница, или поликлиника, толкова по-скъпи стават аптеките. Странно, казват си невинните данъкоплатци. Излиза човек от болницата, фасонът му непреодолимо смачкан, светът му черен, но в ръцете си стиска спасителното тесте с рецепти. Пред очите му се изпречва аптека и той лекомислено нахълтва в нея. При други обстоятелства би направил кратко маркетингово проучване. Но сега в ушите му още кънти строгият глас на доктора и без да се замисля, доброволно се предава в ръцете на фармацевтиката.

На добрата стара фармацевтика не ѝ остава нищо друго, освен съвестно да изтърбуши джобовете на лековерния пациент. И като го пусне да си върви по живо по здраво, съучастнически да хвърли поглед към чекмеджето на тумбестия касов апарат.

Това си е направо мародерство, заключиха единодушно грънчани след обстойните наблюдения и задълбочения анализ върху някои здравни практики, новаторски прилагани сред коренното население на региона.

Коренното население в славното балканско село Грънци, освен че се отличава с изключително ниска степен на търпимост, когато решат да го вземат за будала, но и открай време си пада доста изобретателно.

Нямаше нужда дълго да го будалкат майсторите на фармацевтичните жанрове и ето, че грънчани им намериха цаката. Кой даде паролата, не е ясно, но изведнъж аптекарите забелязаха, че масово всеки влиза при тях и пита:

–         Колко струва при вас Лакалут Актив?

–         Три и четирсет – отговаря аптекарят и посяга да подаде пастата за зъби.

–         Не, не, я ми изпълни тази рецепта, а от пастата още си имам – изненадващо сменя поръчката клиента.

В друга аптека пак същия въпрос:

–         Колко я давате Лакалут Актив?

–         Четири и петдесет.

–         А, благодаря, ще дойда друг път.

В началото аптекарите не схванаха за какво става дума. Но когато и стари баби с опадали зъби взеха първо да питат за цената на Лакалут Актив и чак после да решават дали ще си купят, или не лекарства, нямаше начин магистър фармацевтите да не се досетят: грънчани им мерят коефицента на надценката.

Досетиха се. Но вече беше късно. На някои им се наложи да пускат кепенците. Поради изчерпване на лековерните клиенти…

Снимка: Васил ТАНЕВ