В един момент всички шофьори в славното балканско село Грънци пропищяха от внезапни проверки. Докато се огледат, отпреде им цъфнал катаджия.  Непристъпен и неумолим. Никакви номера не му минават. Книжката, талона, я сега дай ляв мигач, ами десният, защо не свети, пожарогасител имаш ли, добре, а в аптечката ти риванол намира ли се. Накрая от упор заковава сакралния въпрос – къде ти е да видим застраховката „Гражданска отговорност“.

Постепенно, ще не ще, всеки се научи да оправя мигачите, да сменя крушките на фаровете, рядко се случваше да си забравя пожарогасителя в гаража, а в аптечката имаше не само риванол, но и сулфатиацол.

С Гражданската отговорност обаче нещата не минаваха така гладко. Но катаджиите се оказаха невероятно упорити. Гражданска отговорност, та гражданска отговорност.

Грънчани така и не можеха да проумеят в началото, защо, аджеба, тази Гражданска отговорност се оказва едва ли не по-важна дори от двигател с вътрешно горене. Щат не щат обаче се научиха да си носят тапията непрекъснато със себе си. Вечер си я слагаха под възглавницата. Сутрин още в полусъница проверяваха дали си е на мястото. А когато им се случеше дори като пешеходци да се разминават с катаджия, отдалеч бъркаха в джоба за безценната хартийка и я развяваха като билет за важно представление.

За огромно удоволствие на целокупната застрахователна колегия Гражданската отговорност бе станала част от битието на шофьорската общност в славното балканско село Грънци.

Тогава, от дума на дума, взеха да изникват едни странни въпроси, които никой досега не беше си задавал. Седят си грънчани в кръчмата и резонно се питат. Добре, плащаме Гражданска отговорност, защото, ако, недай си боже бутнем нечий скъп автомобил, да има кой да му възстанови чарковете. Това ясно, щом в уредените държави е така, значи са го помислили хората. Ние да не сме по-назад? Напротив. Може и тях да научим на нещо напредничаво. Например я да преценим, по ли е опасно автомобил да се управлява или цяла държава?

Който управлява автомобил, най-много да потроши перилата на някой мост, телеграфен стълб да събори или да продъни ламарините на околните участници в движението, рекоха си грънчани. А който управлява държава, що поразии може да направи, разсъждават те. За първи път ли някой поема уж читава държава, после излиза, че дори нямал свидетелство за управление. Държавата изведнъж се оказва очукана, охлузена, с омазани свещи и пробит ауспух. Едвам пъпли по баирите. Двигателят губи мощност. Докато накрая водачът вика други да му я измъкват от канавката. Не можел сам да се справи, трябвало да я изтеглят на буксир. И всички теглят. Както в буквалния, а още повече в преносния смисъл.

Защо, питат грънчани. Няма никаква логика. Ние плащаме Гражданска отговорност, а политиците – не. Попитаха местните застрахователи. Всички свиват учудено рамене. Нямало такъв прецедент в световната застрахователна практика. За останалото си имало таблици и по тях изчислявали риска. За политически зулуми, обаче таблица нямало.

Ще създадете, отвръщат им грънчани, колко му е, който иска да управлява държава, прави си застраховка и почва. Знаете ли що желаещи ще се появят? Такъв гаранционен фонд ще натрупате!

Мислиха, мислиха застрахователите, накрая си казаха, защо пък не? И понеже си имат влиятелно лоби, решиха и го направиха.

Сега вече в славното балканско село Грънци появи ли се жив политик, още преди да им смъква звезди от небето, първо го проверяват, дали си е направил застраховка „Гражданска отговорност”…

(Този епизод нямаше късмета да попадне в книгата „Къде го село Грънци?” и остана да броди из виртуалното пространство. По-любопитните могат да проверят  тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Eва ШУМКОВА