Паметливите добре си спомнят как невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци помогнаха на баба Илийца и на Хаджи Димитър да получат реабилитация след ударите, които им бе нанесла образователната реформа, която от известно време насам безнаказано върлува по Софийско и гладко рендосва мозъците на местното младо поколение по цивилизационните калъпи на евроатлантическата ценностна система.

Изглежда се е разчуло как Една българка получи лично от Кмета политическо убежище, след като я бяха погнали да я пъдят от читанките и от време на време потърпевшите идваха насам с основателната надежда да им ремонтират литературния статус. Изглежда, че и точно по тази причина един хубав ден в славното село цъфна не кой да е, а самият Ганьо Сомов, по-известен като Ганьо Балкански, а още по-прочут просто като Бай Ганьо.

–         Баш тебе най-малко сме очаквали да се появиш! – посрещнаха грънчани емблематичния герой.

–         Нали знаете, в табиета ми е да идвам неканен – отвърна усмихнат и без капка смущение бай Ганьо.

–         Ние това добре си го знаем, но кой би си помислил теб да изхвърли от читанките. Ти си последният, за когото бихме рекли, че му е отминало времето. Всеки друг би изглеждал демоде, но чак пък ти…

–         Как демоде? – възмути се Ганьо Сомов. – По-актуален съм от всякога! Където се обърнеш по Софийско, все на мен искат да мязат.

–         А защо вече в читанките няма място за теб, след като си толкова актуален?

–         Точно това ми срина кариерата. Не бивало да се напомня за моя милост. Какво щели да си кажат в Европейската комисия, когато направят на учебниците един, как беше онова, а, да, мониторинг. Много по балкански съм звучал. А на мен даже прозвището ми балканско. Аз съм си такъв, какъвто съм. Какво да правя? Хем актуален, хем не ме щат като възпитателен пример. Съвсем са си изгубили чувството за хумор ония от министерството – изплака си мъката бай Ганьо.

–         И сега какво ще искаш да направим за теб? – влязоха му в положението грънчани.

–         Как какво? Давате ми политическо убежище и работите се подреждат. Няма какво много да умувате. Пишете я тапията и ще имате от мен едно голямо благодарско.

–         Ние тапията лесно ще ти я дадем. В нашите читанки и без това си те държим за назидание.

–         Хубаво! Но не може ли да направите нещо със софийските читанки? Такъв ценен материал за четене не бива да отива на вятъра, нали? Най-добре е да ме върнат обратно. Ако това свършите, направо ви казвам ашколсун! – искрено се зарече бай Ганьо. – Как обаче ще стане? Никак не го виждам.

–          Много просто. Корифеи сме на тази работа. А по Софийско, като я оплескат идват да ни питат как да се оправят. И сега ще им дадем съвет. Слагат актуални текстове. Пълно е с такива по вестниците. Все за твоите наследници пишат, като близнаци си приличате. Хем ще звучи съвременно, хем ти няма да ги дразниш с присъствието си, че си развалял имиджа за пред Европейската комисия. Всички ще са доволни. А ти засега ще останеш само в нашите читанки. Докато на софиянци им дойде умът в главата…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Ева ШУМКОВА