За автора

Блогът на Драгомир Драганов

Вляво от шапката ми се вижда Монблан, 4810 м. Стигнахме 300 метра под него и се върнахме, защото един от нашите тръгна да мре. За щастие неуспешно. Имахме опитни водачи, изкомандваха да се връщаме, направиха носилка от въжета и с общи усилия успяхме да го довлечем до заслон, където го пое хеликоптер. В хеликоптера качихме жив труп, в болницата заварихме юнак, който вече се хилеше на женската част от медицинския екип. Не успях да се кача на Монблан, а защо ли ми е било така весело…

Всичко останало, което ми се е случвало не е нищо повече от едно банално CV, с което няма начин да те харесат за каквото и да е партньорство, да не говорим за сериозна работа.

Роден съм малко след средата на миналия век в Казанлък, отрасъл съм в онази София, където още можеха да се прескачат огради и да се рита топка на улицата.

Поради неуспешните ми опити за развод, не мога да се похваля с повече от един брак и всички произтекли нататък вдъхновяващи последствия – две дъщери, три внучета и две кучета.

Основно съм упражнявал умения като словослагател. В буквалния смисъл – обичам да поставям думите на правилното им място в изреченията.

Минах през славния едно време вестник „Труд”, докато още не бяха му спретнали шашмата с приватизацията. После с подръчни материали и приятели опитвахме да покажем, че сериозен печат все пак може да се случи и по тукашните земи – „Континент”, „Епоха”, „Лидер”. Уви, реалността се оказа по-убедителна и вече съм вестникар от запаса.

Обиколих половината свят като репортер, даже войни видях отблизо с очите си. Няма да се оплаквам – видях свят и като пътешественик. Дори успях на собствен ход да се изкатеря по-високо от Монблан. Накрая, макар да съм пето поколение гражданин, избрах да емигрирам в село, опряло гръб до Балкана. И така получих възможност да виждам столицата в краката си, без да си купувам собствен асансьор.

Което в тези странни времена си е направо бонус…

(Този текст нямаше късмета да попадне в книгата „Къде го село Грънци?”. Така си остана да броди из виртуалното пространство. Може би защото хартията е по-претенциозна… http://www.drago.info/index.php/porachka/ )