Блогът на Драгомир Драганов

За автора

Вляво от шапката ми се вижда Монблан, 4810 м. Стигнахме 300 метра под него и се върнахме, защото един от нашите тръгна да мре. За щастие неуспешно. Имахме опитни водачи, изкомандваха да се връщаме, направиха носилка от въжета и с общи усилия успяхме да го довлечем до заслон, където го пое хеликоптер. В хеликоптера качихме жив труп, в болницата заварихме юнак, който вече се хилеше на женската част от медицинския екип. Не успях да се кача на Монблан, а защо ли ми е било така весело…