Историята си остава необяснима и досега – по-добрата България се оказва събрана в едно нищо и никакво село забутано в Балкана, прочуто единствено с киселото си мляко в глинено гърне и опърничавия характер на неговите обитатели.

Най-неочаквано селото е прието за пълноправен член на Европейския съюз, докато мнозина дълго подсмърчат пред портите на Брюксел. Хем подсмърчат, хем ги пердашат през ръцете след всеки мониторинг, мачкат им фасона с разни предпазни клаузи.

В същото време Кмета и останалите невинни данъкоплатци от славното балканско село Грънци успяват така да си наложат авторитета далеч отвъд пределите на полуострова, че стават незаобиколим фактор на континента. С грънчани вече се съобразяват даже постоянните членове на Съвета за сигурност.

Дори НАТО дава мило и драго да привлече село Грънци на своя страна, но невинните данъкоплатци непреклонно запазват неутралитета си. Никой не може да излезе на глава с тях. Единствено американският посланик след многократни молби успява да пробута САЩ в програмата за безвизово пътуване до село Грънци. Което и досега се счита, за едно от неоспоримите постижения на американската дипломация…

( Анотация към книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )