Реституирахме си трафопоста и му сложихме електромер

Блогът на Драго Драганов

Десетилетие Трафопостът се извисяваше над славното село Грънци като символ на тукашното балканджийско упорство в усвояването на плодовете на цивилизацията.

Преди това що телевизори бяха счупени по време на мач, защото точно тогава токът намираше за най-уместно да развълнува екраните на запалянковците. Само учителката по физика беше доволна, че лесно преподавала урока за променливия ток. Тук дечурлигата още от забавачницата знаеха, че токът ту го има, ту го няма.

Но чашата преля, когато един ден на село Грънци му се наложи да научи от радиоапарат с батерии как България стана световна футболна сила. Грънчани решиха, че ако чакат, докато ония в София си построят капитализма и после да им пуснат тока, може да го не дочакат. Грънчани между другото много не вярват на софиянци още от времето, когато ги избудалкаха как щели да им строят комунизъм. А после се оказа, че не било баш така. И че нямало да стане веднага. Първо трябвало да доставят агнетата за износ, а после щяло да се види.

Знаеха от опит грънчани, че и с капитализма ще е същата работа, затова пратиха гневна депутация до Енергото. Резултатът бе смайващ. Енергото великодушно разреши на грънчани със свои средства да си изградят Трафопост. Енергото пък тържествено се задължаваше да включи Трафопоста в националната електропреносна мрежа и ако някой ден България пак стане световна футболна сила, село Грънци ще може да гледа събитието по телевизията, без да изгася котлоните.

Имало само една малка подробност. Преди да включи шалтера, Енергото настояло да стане собственик на Трафопоста. Електропреносната мрежа била национална, което включвало и трафопостовете. Иначе не можело, такъв е законът, казвало Енергото и грънчани почти били убедени, че ставало дума за закон от физиката.

Само някакъв наглец попитал, щом иска Енергото да стане собственик на Трафопоста, защо не ни го плати? Но Енергото респектиращо сложило наглеца на място, като му обяснило, че тази организация е създадена да събира пари, а не да ги харчи. Така грънчани научили още един закон от физиката.

Минаха десет години. В суматохата по реформите Енергото взеха, че го продадоха на чешката държава, макар сделката да стана в рамките на … раздържавяването. Някой безхаберник в София не можел да прави разлика между приватизация и анексиране. Така Чешката република, без да се усети, станала собственик и на откраднатия Трафопост в село Грънци.

И вместо в София поредната светла идея се родила в Прага: всеки да плаща, че има електромер. Нещо като репарации за окупацията през 68-а, помислиха си грънчани.

Тогава Кмета се сети за Трафопоста. Енергото се опита да шикалкави, че Трафопостът си бил негов. Но Кмета само напомни, че и нивата на дядо му по едно време била на текезесето, ама после се наложило да я връщат. Я само помислете, колко ли трафопоста са ви пробутали ония от София. Сега, като се разчуе, такава реституция на трафопостове ще падне, че ще забравите електромерите. Или искате да се носим по Страсбург, може и Карла дел Понте да ви пратим, при Милошевич ли искате да отседнете?

На пановете им дошло в повече. Плюнчили моливи два дни, на третия предложили на Кмета споразумение. Връщаме Трафопоста, но без такса електромер не може. Такъв е законът, натъртили те, с което припомнили, че законите на физиката са еднакво валидни както в София, така и в Прага.

Но Кмета мигом ги хванал за думата. Електромер казахте, добре, слагаме един-единствен електромер на Трафопоста, от него ще си мерите, за него ще ви плащаме. Останалото си е наша вътрешноселска работа…



1 коментар

  1. Excellent read, Mr. Draganov your constructive humor is great, although I am not familiar with the Bulgaria’s geography and do not know the places you are mentioning I can only imagine. Sometimes it seems you are talking about some lost Caribbean Island, similarities are very near. Politicians are a rare and unique class all over the world. Anyway, thank you Mr Draganov for sharing your wonderful stories.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: