Как палавият Жан-Клод Юнкер за малко не нашляпа Гравитацията

Всичко бяха виждали в техния бурен живот невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци. Какво ли чудесии не бяха им минавали през главите. Но здравият им разум оставаше непоклатим. Знаеха, че има неща които няма как да се променят, само защото на някой му било скимнало да ги преобърне, или просто защото така му било кеф. Знаеха жителите на култовото село, че слънцето винаги изгрява откъм Озъбения връх, а вечер се скрива на срещуположната страна при Нащърбения и нямаше как да бъдат разубедени в правотата на собствените им познания по астрономия, както и в точността на вечния часовник, който отброява времето, без хорска намеса, без курдисване, без зареждане на батериите.

По същия начин от малки знаеха например, че водата тече само надолу, защото добре си бяха научили урока за земното притегляне. Което несъмнено им помагаше да остават здраво стъпили на краката си, дори когато им се появяваха всевъзможни поводи да се надуват от собствените впечатляващи успехи. Известно им беше, че когато някой много почне да се надува, няма как, малко по-малко ще започне и да олеква, даже и да хвръкне. А то си беше колкото урок от физиката, толкова и от дебелата книга на собствената им житейска мъдрост.

Всичко това, добре, но никой не очакваше да види точно този ден Гравитацията така безнадеждно разстроена.

Доведе я добре познатата на мнозина тукашна учителка по физика, за която и друг път е ставало дума. На пръв поглед всичко си беше наред. Гравитацията си изглеждаше съвсем солидно, както се предполага за зряла, уравновесена госпожа, на чийто безспорен авторитет се крепи цялото земно притегляне. Но езикът на тялото ѝ подсказваше издайнически натрупана тревога, неувереност, даже трудно прикривано колебание.

Грънчани са състрадателни и веднага наобиколиха гостенката, хем да я разпитат, какво я мъчи, хем да потърсят лек за житейската драма, в която видимо е хлътнала. Така от дума на дума разбраха, че работата си била съвсем сериозна и, ако не се вземели мерки навреме, като едното нищо можело да се стигне до необратими резултати.

Разбра от своя страна Гравитацията, че има насреща си свестни хора. Поотпусна се и започна да споделя страховете си, които, оказа се, тръгнали от най-неочаквано място.

Всичко започнало с Глобалното затопляне. За което на пръв поглед Гравитацията нямала никаква вина, ако не се брои, че заради нея планетите се въртят около Слънцето. И село Грънци заедно с тях, разбира се. Както от само себе си се разбира, че природата трябва да се пази от вредите на лакомията. Да, ама вместо да борят лакомията, политиците от всички страни взели, та се обединили в правенето на конференции, където да се надприказват и да се хвалят, какви щели да ги свършат до края на мандатите си, стига да им ги удължават. Толкова се взели на сериозно, че дори се зарекли да смъкнат с два градуса !!! температурата на планетата. Такива са си днешните политици. Дай им да обещават. Какво им пречи, ако трябва и на Слънцето ще се опънат. Ще се опънат и още как, дори ще обявят за враг на прогреса всеки, който се усъмни, че не го могат. Но тази работа обикновено я вършат присъдружните медии.

За Гравитацията това била първата телеграма, че като нищо ще ѝ посегнат. Не са се сетили, не са я накарали да коригира някои орбитални траектории, ако онази закана за двата градуса вземе, че зацикли. На този етап все пак, ставало дума само за опасения. Или по-скоро за тревожни предчувствия.

Докато не се появила дружелюбната фигура на Жан-Клод Юнкер.

Не може да се отрече, благодарение на него животът станал по-весел. Сред смях и закачки течали дните в сплотеното европейско семейство. Умеел общителният чаровник от Люксембург така да шляпне по бузките даже най-намусения политик, че да му разведри фасона. Ще придърпа и понагласи вратовръзката на този, ще козирува като гренадир на онзи, ще опипа бицепсите на когото трябва пред камерите. Ненадминат маестро в модерната политика!

Сега на Жан Клод му предстояло да придвижи и най-сериозния въпрос за европейците, да има или да няма лятно часово време. Умее ги той тези работи. Решава ги най-демократично. Допитва се. Мнозинството гласува да не се превъртат стрелките. Глас народен, глас божи! Нататък е работа на инстанциите да скалъпят, както си му е редът съответния закон, кога да се събуждат и кога да си лягат европейците. Когато си си решил всички останалите проблеми, хубаво е да се погрижиш и за дневния режим на електората. Здравословно е, нали? Скоро сигурно ще им проверяват дали сутрин и вечер си мият зъбите. Щом се налага, ще стане задължително.

– Защо толкова се кахъриш? – попитаха невинните данъкоплатци, след като внимателно изслушаха разказа на Гравитацията. – Жан-Клод нищо лошо не ти е направил.

– Прави сте, даже не ме е ощипал! – откровено си призна Гравитацията. – Но той е от онези неудържимите, на които само да им подхвърлиш и най-отвлечената идея, утре ще я превърне в директива. Пълен е с енергия!

– Чак пък на земното притегляне да посегне? – недоверчиво попитаха невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци.

– И още как! Достатъчно е някой да му подхвърли, че космонавтите не страдат от ишиас. Безтегловността била най-сигурната терапия за болежките в кръста. Като нищо ще си вложи целият ентусиазъм, за да доведе делото докрай!

– Почва да ни става ясно, накъде биеш! – схванаха невинните данъкоплатци под одобрителния поглед на учителката по физика, която нямаше как да не се гордее със своите възпитаници, които бързо щракат. – Даже ги знаем нататък, как стават тези работи. Първо някой, уж случайно, ще вземе да напише, че сър Исак Нютон всъщност е бил шарлатанин и никакви ябълки или круши не са му падали връз главата. Мнението, докато се усетим, ще залее всякакви там фейсбуци, туитъри, истаграми. Толкова много харесвания ще сбере, че няма начин да не го обявят за достоверно и по телевизора. А от телевизора, между другото, ще добавят, че и на Айнщайн работата не ще да е много чиста. Нищо чудно да е бил даже законспириран анархист в науката, след като е успял да избудалка сума ти народ. Колко по-безобидно би било, ако бе станал цигулар…

Гравитацията съвсем взе да изглежда с разклатено настроение. Дори видимо взе да се полюшва.

– Ей, от това най-много се опасявам. Утре Жан-Клод ще каже, че въпросът трябва да се постави на референдум, а европейците си умират да гласуват. Като нищо ще изгласуват да ме закрият, като противопоказна за ишиаса. И защо пък да не гласуват. Друго си е да хвъркаш, вместо да те свива кръстът от натиска на собствения ти авторитет.

– Е, чак няма да те закрият – опитаха се невинните данъкоплатци да успокоят Гравитацията. – Като се изгласуват, Жан-Клод ще свика първо няколко симпозиума и чак накрая ще дойде редът за конференцията на умните глави. Там вече ще решат с колко си там Джи да се снижи земното притегляне през следващия бюджетен период. Те са разумни, пресметливи, практични хора, няма да оставят всичко отведнъж да хвръкне. Първо, защото не всичко, което хвърчи се яде, и второ, защото като се справят с ишиаса, нека останат и такива, които да се разхождат, стъпили по земята. Така е, нещата трябва да се решават постепенно, съобразно отпуснатите финансови средства.

Гравитацията никак не изглеждаше обнадеждена от този сценарий. Хвърли умоляващ поглед към учителката по физика. Явно беше, че търси някаква подкрепа, а не само обяснения, как е възможно да се случват такива работи. Нужни ѝ бяха гаранции.

Учителката се отнесе съвсем професионално. Смигна на невинните данъкоплатци. Те бързо поведоха Гравитацията към кръчмата. Седнаха всички край голямата маса. Някой извади бял лист, друг домъкна печата от общината и записаха поправка към собствената си конституция. По-скоро допълнение, в което след задълбочено обсъждане беше заложено черно на бяло:

„Слънцето изгрява откъм Озъбения връх и залязва при Нащърбения. Точка. През зимата е студено, а през лятото топло. Точка. Водата тече надолу. Точка. Не подлежи на референдум. Точка.”

Така си и остана занапред в Основния закон на славното балканско село Грънци.

Само някакъв неизвестен шегаджия при последната редакция беше вмъкнал уточнението: „Водата е мокра”…

Снимка: Надя ДЖЕВЕЛЕКОВА https://www.facebook.com/nadya.dzhevelekova.photography/


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: