Колко мъдро разрешихме житейските проблеми на Формалния лидер

Формалния лидер изникна от мъглата, която се стичаше надолу и дотолкова непрогледно беше захлупила цялото Софийско поле, че минувачите за по-лесно предпочитаха да се ориентират по гърмежите на мутрите.

Традиционният за тези ширини бизнес приключваше поредната финансова година и поради останали неразчистени сметки отстрелваше незаприходените участници в баланса, преди да го представи за заверка. Задължителна по търговския закон, между другото.

Наближаващите дълги празници създаваха допълнително напрежение в графиците на дебеловратите и канонадата така зачестяваше, че даже с невъоръжено ухо можеш да налучкаш в мъглата къде е центърът на столицата.

Щом съзряха гологлавия Формален лидер, невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци в първия момент помислиха, че е пратеник на популярния напоследък софийски бизнес за стрелба и охрана, дошъл да се настани и по тяхното землище. Веднага настръхнаха в напрегнато очакване, като за всеки случай отвързаха кучетата от синджирите. После се вгледаха в опечалената физиономия на новодошлия и доброто им сърце съчувствено се сви. Не, човекът просто така си изглеждаше, но явно носеше своите си кахъри и идваше тук да търси помощ.

–    Не идваш от добро, нали? – посрещнаха го грънчани. – Какво те гони насам?

–    Явно не гледате телевизия. Иначе без питане вече щяхте да знаете. Аз съм Формалния лидер.

Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци какво ли не бяха виждали, за какво ли не бяха чували, минаваха за доста интелигентни и за хора с богат опит, но за първи път им се случваше някой да им се представя по този начин.

–    Формален лидер, това прякор ли е, или е някаква нова професия?

–     Длъжност е, дори в устава е описано! – с известно огорчение отвърна пришълецът, явно засегнат от невежеството на тукашното коренно население.

–      Искаш да кажеш, че ти си си баш лидер, но понеже много обичаш да се формализираш, ти викат Формалния?

–      Напротив. Точно това се опитвам да ви кажа. Баш лидер не съм. Аз съм само формален лидер. Баш лидер е Неформалния лидер⃰ – обясни на ясен български език човекът с кахърната физиономия.

–       Ама вие двама ли сте? – грънчани започнаха да се взират като ошашавени. Или вторият е изостанал по пътя, или си имат работа с лице, обладано от двойна идентичност? Тях ли се опитват да ги будалкат? Човекът отпреде им ли е бил избудалкан? Странно? А иначе, като го гледаш, здраво и право момче, като нищо ще го вземеш за един от ония добре облечените бизнесмени, мислят си невинните данъкоплатци, но заради доброто си възпитание тактично премълчават. Само любезно предлагат:

–       Почти ни стана ясно, до довечера няма начин да не вденем, но ти по-скоро ни кажи, с какво да ти помогнем? Имаш вид на преследвано псе. От Неформалния лидер ли бягаш при нас? На кой ли не сме помагали, щом дойде от Софийско.

–       Помогнете ми да си завъдя гадже! – проплака с молещ баритон Формалния лидер.

–        Сам не можеш ли? Да не си спънат? – всичко бяха очаквали грънчани да им поискат, но не и да стават сватовници.

–        Не съм спънат и мадами колкото щеш, но уставът не разрешава. Нали първо трябва благословията от Неформалния лидер, а при вас ми казаха такива устави не важат, нали? – разясни цялата сложност на ситуацията човекът с печалната физиономия.

–       Замислиха се невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци. Сложна работа! Каква са я редили по Софийско, каква е излязла. От едното нищо, цяла житейска драма! Без жертви няма да мине.

–        Добре, ще ти помогнем да си завъдиш тукашно гадже. Но да знаеш, няма да ти е лесно. Ще трябва да си готов и заврян зет да станеш…⃰⃰⃰ ⃰

––––––––––––––––––-

⃰ Като кмет на София, Бойко Методиев Борисов нямаше право да създава политическа партия, затова се обяви за „неформален лидер”, а никому неизвестното дотогава лице Цветан Цветанов – „формален лидер”. Най-любопитното бе, че клоунадата мина без нsкой даже гък да каже. Явно интифата е била от много високо място… – Б.а.

⃰⃰ ⃰ Ама само с каква тъща го уредиха!  – Б.а.

Снимка: Тихомир ПЕТКОВ


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: