Намерихме начин да си деполитизираме кръчмата

Блогът на Драго Драганов

Абсолютно сигурно е, че когото и да хванеш сега да изброи култовите обекти в славното балканско село Грънци, всеки на първо място няма начин да не постави кръчмата. По неписаните тукашни закони тя бе неизменно в центъра на обществения живот, съсредоточила енергията на цели поколения наред. Яките ѝ дървени маси неведнъж или дваж са ставали мълчаливи свидетели на събития, след които рязко се е променял ходът на историята.

В село Грънци, както мнозина вече добре знаят, кръчмата е нещо повече от институция.

Грънчани добре си спомнят, как веднага след сухия режим, кръчмата буквално забръмча от идеите на промяната. И тогава, в суматохата, умни държавни глави, за да опазят крехките филизи на плурализма, написаха целомъдрен закон, който великодушно разрешаваше на партиите да пият на вересия.

В село Грънци поначало много много не обръщаха внимание на партиите. Но ето че скоро, докато още неизсъхнало мастилото на Държавен вестник с новия закон, в кръчмата се появи Партията на храбреците.

Поръча си партията една ракия и отначало плахо попита, дали тук са осведомени за новите предимства, които дава правовата държава на политически осъзнатите си граждани?

От тезгяха отговориха, че не са, а и чак толкова не ги интересува, но ако се има предвид пиенето без пари, то в село Грънци не са стиснати и всеки пришълец ще може да обърне едно за здравето и просперитета на местното балканско население.

Партията благодари сърдечно за оказаното ѝ внимание в съответствие с предписанието на закона, но докато обърне първата стограмка, изведнъж осъзна, че вече не е сама в политическото пространство.

На тезгяха с целия си авторитет вече се беше облегнала Партията на обаятелното дълголетие.

Нервничеше. Видимо не обичаше да я изпреварват. А ето че опонетът ѝ бе цяла ракия напред, което неминуемо щеше да рефлектира негативно върху кредита ѝ на доверие, а оттам върху цялостния месечен рейтинг.

Партията на обаятелното дълголетие си поръча двойна. От тезгяха проявиха щедро разбиране.

Усетила гостоприемната атмосфера, Партията на храбреците реши да не остава по-назад  и повтори поръчката.

Насядалите наоколо грънчани весело се подсмихваха, докато наблюдаваха как след петата или шестата поръчка двупартийният модел постепенно започна да се разпада пред очите им. Докато накрая трайно се озова на пода, сподирян от гръмкия смях на балканджиите.

В шумотевицата така и никой не разбра откъде се беше появила Партията на непреходния творчески порив.

–   И ти ли по закона за пиенето на вересия? – попитаха от тезгяха.

–   Лош закон, но закон! – дълбокомислено отвърна Партията на непреходния творчески порив, а като си поръча и тя една отлежала, даде недвусмислено да се разбере, че солидно ще съблюдава конституционните разпоредби за свободното сдружаване на гражданството.

После взеха да идват присъдружни организации от съседните землища, от целия полуостров, дори наблюдатели от Европа, решили да се почерпят с богат политически опит. А ракията в славното балканско село Грънци блага, пивка. Предразполага към умни мисли. И задълбочени дискусии.

Изникваха нови и нови партии. Но всяко нещо си има край. Ракията също. Гостоприемните грънчани изведнъж осъзнаха, че нямат толкова ракия, колкото ония могат да изпият на аванта.

И тъкмо новосъздадената Партия на съсредоточените ентусиасти се подреди пред тезгяха, когато грънчани спряха кранчето.

–   А законът? – попитаха ентусиастите, усетили, че остават на сухо.

–   Ще идете при онзи, който ви е писал закона, той да ви черпи! – отвърнаха им грънчани.

Оттогава кръчмата в славното балканско село Грънци все си е извън закона…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Борис Кръстев Боро


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: