Подир толкова години начело на славното балканско село Грънци, Кмета си бе създал привичката щом усети, че от много работа главата му почва да пуши,  хлопваше портата на общината, хващаше тояжката и поемаше по пътеката към Озъбения връх, който, както е добре известно, подпираше облаците откъм Изток. След няколко извивки на пътеката дишането влизаше в нормален ритъм, а мрачните разсъждения неусетно отстъпваха място на ведри мисли. По-добро проветряване на ума нямаше как да се изнамери. Многократно проверявано при условията на самотна горска разходка и убедително доказано от практиката.

Този път обаче той отдалеч разбра, че горе на върха ще си има компания – върху ръба на скалата беше се разположил някой, който от време на време правеше характерен замах с дясната ръка. Вероятно пишман турист хвърля камъни, помисли си леко ядосано Кмета, след като даже хлапетиите в селото знаеха, че това забавление никак не е препоръчително в планината. Набра още височина и ядът му мина, тъй като вече ясно се виждаше, че това е жена, която, кой знае защо, хвърляше хартиени лястовички и те дълго се рееха преди да се забият из букаците долу под скалата.

Пълната изненада обаче дойде, когато Кмета стигна върха.

Кацнала като орлица отгоре бе не някоя си хлапачка, а самата извънредна и пълномощна посланичка на Съединените американски щати, зарязала по неизвестна причина отговорната си мисия из Софийско. По тези места тя беше добре позната като страстен любител на тукашното кисело мляко в гърне и още преди да си връчи акредитивните писма вече бе водила напрегнати, но конструктивни преговори, за да плати в крайна сметка авансово цялата поискана сума, срещу което грънчани обещаха да ѝ доставят своя кулинарен шедьовър, та да гощава в резиденцията си посетителите, дошли да зачетат нея самата, а в нейно лице естествено и нацията, гласувала ѝ високото доверие да я представлява. Разбира се, за да са на ниво в изпълнението на тази отговорна поръчка, невинните данъкоплатци от култовото балканско село Грънци построиха нова мандра, като разходите по строителството бяха покрити изцяло от Държавния департамент с авансово заплатена сума, сиреч от данъците на братския американски народ. Така на братския американски народ, благодарение находчивостта на неговата видна представителка, съвсем непринудено му се наложи да усети през джоба си, че по тукашните планински традиции не само сиренето, но и киселото мляко е с пари. Какво пък остава за уникалното кисело мляко в гърне! Което си е съвсем в реда на нещата при такива важни международни взаимоотношения, когато размерът на разходите не бива да пречи за укрепване на приятелските чувства по всички континенти.

Това естествено бяха само рутинни протоколни подробности, които все пак сме длъжни да припомним заради онези разсеяни читатели, които са пропуснали някои епизоди от напрегнатите дипломатически делници, за които и преди е ставало дума.   

– Не може да бъде! – възкликна Кмета щом се добра догоре. – Добре ли  виждам, Нейно превъзходителство кацнала на Озъбения връх! Ами, ако се сурнеш, какво ще обяснявам на Държавния департамент?

– Няма Кмете, аз също съм планинско чедо.

– И защо си подминала селото ни, без да кажеш едно здрасти?

– Ядове, Кмете, ядове.

– Връщат те без време, правилно ли съм дочул?

– Не-е-е! Един дипломат все някога казва довиждане на домакините, проблемът е, че кариерата ми е сложена на карта.

– Стига, де! Как така, даже на джипка те возиха, което на твоята конкурентка, така и не можа да ѝ случи.

– Ех, спомени! Беше то, славно време!

Нейно превъзходителство така се разчувства, че Кмета в един момент се уплаши, да не вземе женицата и да се катурне от умиление. Хвана я здраво под мишницата, после я притегли на по-безопасно разстояние от пропастта. А щом е пропаст, подразбира се, че е достатъчно дълбока и не си струва разконцентрирани дипломати да надничат в нея. Изслушването им може да стане и на по-хоризонтална плоскост.

Кахърна беше изповедта на посланичката. Толкова добрини направи,  цял полк добре възпитани младежи получиха тласък в развитието си само защото попаднаха на обща снимка с Нейно превъзходителство и тази снимка им беше нещо като сертификат за благонадеждност и последващо благополучие. А един по-тесен кръг отличници, тя съвсем по майчински с подходящи съвети ги въведе в най-съкровените тайни на майсторлъка как се омесва например коалиция, после как се сглобява цяло коалиционно правителство, как се управлява така, че хем да пързаляш партньорите, хем те да не ти се разсърдят и пак да искат да си другарувате, защото добре съзнават, че настойничката инак би останала наистина много разочарована. В крайна сметка, открехна им и магията как трябва да се приземяват без особени натъртвания, когато същото това правителство се случи да се сгромоляса, не за друго, ами защото гравитацията не прощава прекомерните натрупвания.

– И при толкоз много завоевания на твоя дискретен дипломатически чар само в рамките на един мандат, ти ми се жалиш сега, че кариерата ти е поставена на карта? – кавалерският, благороден тон на Кмета нямаше как да прикрие възмущението. – Тези от Държавния департамент какво искат, на бронзов кон да те увековечат домакините в знак на синовна обич? Други са сега времената, не става.

– Между нас да си остане и те не знаят какво искат. Нали си чувал за чертежите на едни много модернизирани изтребители, които софиянци доброволно си бяха поръчали, даже сто на сто предплатили без да се пазарят? Те поначало са си ларж и за дреболии много много не придирят.

– Та кой ли не е чувал, още ли не сте им ги изрисували тези чертежи? – полюбопитства Кмета с подчертана загриженост.

– Нарисувахме ги, цели осем бройки и тъкмо да се договорим още осем да нарисуваме, малко по-скъпи щяха да излязат, затова пък щяхме да ги минем на разсрочено плащане, тогава взе, че стана белята – затюхка се Нейно превъзходителство.

– Не думай! Тез неща в авиацията никак не са за подценяване.

– Да, ама изведнъж се оказа, че Профилът на Жуковски⃰ попаднал в санкционния списък.

– Имах си хас!

– Точно тъй, ти Кмете поне можеш да се досетиш, какво ще се случи на самолет, ако го лишат от Профила на Жуковски. Да, ама онези от Конгреса, хич се не досещат. Махате го и толкоз.

– И какво ще правиш сега?

– В чудо се видях. Поръчах да ми пратят експериментални чертежи без този пусти профил. Ето затова дойдох тук в Балкана да пробвам отвисоко. Белким фръкнат. Засега виждам, че като се нарежат на части и се сгънат добре, получава се, ама цял чертеж не знам дали ще стане. Инак, отиде ми кариерата.

– Няма, с големия чертеж няма да стане! – чу Кмета зад гърба си като ехо на собствените си мисли. Обърна се назад и видя солидна група невинни данъкоплатци, които от съпричастност ли, от любопитство ли, изкачили и те стръмнината от село Грънци, чак до Озъбения връх, така станали свидетели на сериозната драма.

– Значи, край с кариерата ми? Как ще си се върна в Америка посрамена?

– А защо да се връщаш? Кмета ще обещае да те уреди с бежански статут в славното балканско село Грънци, живот ще си живееш на чист въздух. И кисело мляко в гърне ще хапваш наравно с нас, местните, на народни цени при това, без финансиране от Държавния департамент.

Очите на Нейно превъзходителство се изпълниха със сълзи на умиление.

– Готово! – отсече Кмета. – Считай, че въпросът още тук сме го решили. Статутът ти при нас е гарантиран. Само кажи на онези от Конгреса следващия път много да внимават, току виж пъхнали в забранителен списък Уравнението на Циолковски⃰ ⃰ , а тогаз не знам как ще се оправят…

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )


⃰ Характерен профил на самолетното крило, благодарение на който се създава подемна сила и летежът се случва…

⃰ ⃰  Основополагащо уравнение в ракетостроенето…