Абсолютно наивно е да се мисли, че както Драгалевци, така и Бояна, а да не говорим пък за Банкя, заедно с прилежащото им Софийско поле, даже за миг са се примирявали с надменната геополитическа ориентация на славното балканско село Грънци. С целия си опърничав характер чешитите от легендарното село бяха нагледно доказали, че е напълно възможно, хем да си привилегирован член на Европейския съюз, защото по дух и потекло си си чист европеец, хем да не цепиш басма на професионалните лапачи от НАТО, като си запазваш неутралитета, защото при потомствени умници няма как да мине номерът с атлантическите ценности. Видиш ли, някой си уж щял да те напада, а всъщност целта била, докато се маскират като твои пазачи, да ти изтърбушат джобовете, за да им купуваш пушкалата, бомбите, аеропланите и канонерките.

Иначе казано, десетилетия наред невинните данъкоплатци от село Грънци не само се присмиваха на будалите от Софийско, които трайно вече са привикнали да вярват на приказки от телевизора, но и успяваха да спастрят сума ти пари, за разлика от лековерниците долу в полето. При такива разнопосочни позиции и увредени интереси, нямаше как все някога да не произтече поне един напоителен скандал. И ето, че скандалът се случи. Кой обаче да предположи, че ще бъде за такива необичайни работи, та поколения наред потомците ще си умират от смях и ще се чудят, къде ли им е бил акълът на нашите дядовци.

Но, нека караме подред.

В началото никой не обърна внимание на новодошлия. По всичко личеше, в природата му е да остава незабележим, макар по външност да се отличаваше от обичайния местен типаж и веднага можеше да се отгатне, че пред теб стои 100-процентов арменец. Но за тези детайли постоянното присъствие в култовата кръчма на славното балканско село Грънци си даде сметка, едва когато чу необичайната поръчка.

– А за десерт ще искам тиква – прогърмя басбаритонът на непознатия.

– Тиква? – учудено попита кръчмарят.

– Да, тиква.

– Тук не си падаме по тиквите, като искаш тиква, върни се в Софийско. Там тикви колкото щеш.

– Знам, затова реших да се спасявам при вас.

И това беше достатъчно за постоянното кръчмарско присъствие да съсредоточи поглед върху пришълеца.

– Да се спасяваш?!?! Ти лук ли си газил?

– Нещо такова.

– Как се казваш?

– Гарабед.

– А къде работиш?

– В Генералния щаб.

– Брей! Ти сега и генерал ще се изкараш.

– Не, сержант съм, а още по-точно – готвач. Главен готвач на Генералния щаб.

– Значи отговаряш за угояването?

– Може и така да се каже.

– И между другото си крал от порциите на началството, начели са те и сега искаш да се скриеш при нас?

– Нищо не съм крал, Гарабед е честен човек.

Последва смайваща история, при която невинните данъкоплатци се чудеха да се хилят ли, да плачат ли.

Истински майстор бил в своя занаят Гарабед, но най-добре му се получавала руската салата. Щом веднъж я опитали, щабните офицери друго повече не искали. Ни трюфели, ни чер хайвер, а само руска салата! Като първо, като второ и като трето. Руска салата и толкоз! За друго даже се не сещали. А министърът, понеже бил злояд и не смогвал, вземал допълнително да си хапне за вкъщи.

Невероятен успех! Никой не можел да си обясни, каква ще да е тайната на тази рецепта, но Гарабед скромно я пазел само за себе си, като най-строга информация от поверителен характер.

Самата рецепта си оставала обвита в тайнственост, но славата на руската салата постепенно стигнала до ръководителите на съюзническите мисии и те небрежно взели да се присламчват към гастрономическите мероприятия, които Генералният щаб великодушно организирал за сплотяване на колектива. Повечето съюзници наричали тази процедура с изтънченото название тийм билдинг. Само турският представител бил по-традиционно настроен и откровено рекъл, че това си е една прекрасна кьор софра.

Но нека не се впущаме в излишни терминологични подробности. Защото не след дълго дошла на гости представителна делегация от Южния фланг на НАТО. Генерали, адмирали. Свалили фуражките, опънали лампазите и щом вкусили от руската салата, изведнъж усетили какъв еликсир са им поднесли. Нещо повече, като опитни стратези, те доста бързо съзрели, каква сила за укрепване на атлантическото единство се крие в рецептата на Гарабед и обещали още на следващата сесия на високо равнище руската салата да стане задължителна, като част от военната доктрина за всички членове, кандидати  и асоциирани поклонници на Пакта

Гарабед се виждал вече поне подполковник.

И тогава станала белята. Уви, вражеското разузнаване не спи. Клетият Гарабед се оказал впримчен в сложна интрига на международна шпионска мрежа и без да ще издал тайната рецепта, с която софийският генералитет, цялото Министерство на отбраната, воглаве с политическия му кабинет особено много се гордеели. Ако загубилият чувство за бдителност Гарабед бе снесъл на лукавия резидент рецептата за брюкселско зеле на пара, най-вероятно щяло да му се размине с едно мъмрене и преспокойно щял да продължи да изхранва своите началници, но баш рецептата за руска салата да предадеш на чуждо разузнаване в момент на сериозно глобално напрежение, това вече е непростимо!

Нямало как да се размине без военен съд! Това няколкократно подчертала лично прокурорката Сийка по телевизията. А пък Сийка, излишно е да се уточнява, като неподправена блондинка доста добре стои на екран, затова ѝ възлагат само най-отговорните изпълнения пред камерата.

– Ето, как за едното нищо станах Гарабед Шпионина и ще трябва да се крия при вас.

– Не се тревожи, ще си те скрием – успокоиха невинните данъкоплатци от славното село Грънци своя злополучен гостенин.

Така историята логично си вървеше към приключване. В залисията обаче никой не бе забелязал, че в кръчмата се е появил още един кахърен арменец.

– Ти пък да не си Киркор?

– Киркор.

– Киркор Шпионина?

– Не, Киркор Шивача. Главният шивач. Шия панталоните на военния министър. Но някой тези дни ми откраднал кройките…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ

…………………………..

* Герой на култов виц от времената на Студената война:

       Киркор е изпратен да се свърже с резидента, който обитава жилищна кооперация пълна с арменци, звъни на грешната врата и казва паролата.

      – Добър ден, вие ли продавате дантелени пердета?

      – Имате грешка, Гарабед Шпионина живее на горния етаж…