Каррррамба! – проехтя с необичайна  сила откъм долината. Невинните данъкоплатци в славното балканско село Грънци веднага схванаха, че там долу някой ще да е на голям зор. Нямаше нужда да им се обяснява, още като деца бяха чели повече от една книга, не само за индианци, но и за пирати. Защо обаче онзи долу използва моряшки жаргон, точно тук по чукарите, в първия момент си остана загадка за тях. Ще да е някой  морски вълк, решил да си разнообрази отпуската с планинарско приключение, помислиха си те. Не познаха.

И затова се оказаха страшно изненадани, когато видяха, че към култовото им село приближава на крайсерска скорост и с попътен вятър не какво да е, а параход, истински параход, макар и без опознавателни знаци. Какви ли чудеса не бяха се случвали в славното балканско село Грънци, кой ли не беше идвал да си изплаче мъката, за съвет и помощ в състояние на безизходица, някои даже поискаха политическо убежище, дори Търговския регистър и Машинното гласуване бяха ефектно ремонтирани на място, но сега цял параход! На всичко отгоре без опознавателни знаци!

Май ще трябва сух док да му измайсторим, ако е дошъл да го калафатим, затюхкаха се невинните данъкоплатци, докато параходът плавно пристана на площада току под прозорците на Кмета в славното балканско село Грънци и както си му е редът спусна котва, като подрънкваше при размотаването на яката верига.

– Добре дошъл, ти си Морския флот, нали? – приветства Кмета необикновения гостенин. – Но къде ти е останалата част от флотилията?

– Добре заварил – отвърна с дрезгав глас Морския флот. – Пръснаха се по света, пирати ги нападаха където ги свариха, направо ги разкостиха, единствено ей, това корито извади късмет и само аз си знам как оцеля.

– И защо си без байрак?

– Взеха ми го, по-точно, изхвърлиха ме от регистъра, нямал съм вече право и не щат повече да ме водят на отчет, на всичко отгоре не ме пущат вече по пристанищата, лоцманите отказват да ме прекарват покрай плитчините, направо жална ми майка.

– Много си я закъсал, затова ли си се юрнал по чукарите?

Морския флот започна да разказва, как са го докарали до сегашното дередже. Най-напред го обявили за неефективен. Не защото лошо си гледал работата, а защото си имал лош стопанин. И в съответствие с най-напредничавите тенденции, без да го питат му назначили стопанин с модерно мислене. По-точно казано, подарили го на новия стопанин. А той, стопанинът с модерно мислене, тържествено обещал, че ще се държи прилично, с най-голямо уважение каквото заслужава Морския флот, даже подписал съответния договор с всички произтичащи от него ангажименти.

Тогава някъде станала белята. Някой неизвестен и досега заплес, какво правил, какво струвал, забравил да запише в договора, че Морския флот задължително трябва да си има байрак, за да го разпознават и занапред по морета и океани от кое пристанище е тръгнал, капитаните да му отдават чест, а лоцманите да го уважават.

Така, заради един заплес, Морския флот започнал да губи кораб след кораб. Пирати ги пресрещали в открито море, превземали ги на абордаж и докато екипажите се усетят, корабите се оказвали под чужд байрак. Иди после обяснявай, че си си имал свой. Няма такова нещо! Хлопват пиратите въпросния договор пред капитана на мостика и безцеремонно обясняват, че щом за никакъв байрак не е написано черно бяло, за какво повече да спорим. Капитанът скубе коси, започва да сипе едни приказки, които обикновено се отбелязват с политкоректно многоточие. Но нищо не може да се направи. На мачтата вече е цъфнал някакъв екзотичен байрак. Съвсем законно. Щом не е забранено по договор, значи е позволено. И така кораб след кораб, та до един се оказали със сменена националност. Глобализация!

Слуша Кмета, слушат невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци тази невероятна история и вече никак не се учудват, че остатъците от разгромения флот са хванали Балкана да търсят спасение от пиратите. Но, като не могат да помогнат? Нямат си море, реката им буйна, обаче хич не става за корабоплаване. На Морския флот му трябва простор, океани да броди му дай, а не по стръмни планински сипеи да катери.

– Какво да направим за теб, братко? – съчувствено попита Кмета.

– Единствено на вас разчитам – избоботи Морския флот. – Запишете ме във вашите регистри, щом Швейцария си има кораби, защо и вие, толкова уважавано село да нямате, аз трябва да си върна авторитета на всяка цена, дайте ми вашия байрак да почнат пак лоцманите да ме зачитат.

– Нямаш проблем, както знаеш, ние сме по-добрата България и такива като теб в беда не оставяме.

Кмета посегна към забученото пред общината знаме в бяло, зелено и червено, но в едни миг се замисли, хвана съседния байрак – зелен, с бродиран лъв по средата и надпис: „Свобода или смърт”, връчи го на Морския флот, потупа го окуражително и каза:

– По-добре този байрак опъни на мачтата, щом искаш да си върнеш авторитета…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ