Който е чел внимателно предишната книга, няма начин да не е запомнил, как тогавашният американски посланик с виртуозна дипломатическа техника успя да спечели симпатиите на Кмета, в резултат на което двете страни подписаха меморандум и така САЩ великодушно бяха вкарани с връзки в Програмата за безвизово пътуване до славното балканско село Грънци.

Този джентълменски жест към представителя на великата сила стана като катапулт в кариерата му и, когато той се завърна обратно на работа в Държавния департамент, отведнъж прескочи няколко стъпала от строго установената йерархия, като направо зае високия пост на първи съветник в кабинета на помощника на третия секретар по въпросите на Западните Балкани. Във Вашингтон умееха подобаващо да оценяват и щедро да възнаграждават успехите на своите кадри.

Заслужилият кадър от своя страна полагаше завидно усърдие да затвърди постигнатото. И сега, когато при първия съветник цъфна на инструктаж бъдещата посланичка, той разрови старите си тефтери, разгърна на онзи знаменит лист, където си бе водил записки от историческата си среща с Кмета, която впоследствие влезе в учебниците по висш пилотаж в дипломацията , обърна тефтера към дамата и посочи с пръст:

– Погледни, какво съм записал тук!

– „Току виж, че ви дадем и статут за най-облагодетелствана нация, но ще трябва да си го заслужите…” – прочете на глас бъдещата посланичка.

– Записал съм го точно. Даже съм запазил специфичното балканско фуклявене на Кмета, който много не отбира от финес в изказа, затова пък си държи на думата – разясни първият съветник и едновременно с това измъкна от бюрото си червеникаво глинено гърне, после, пак оттам, чиста лъжица, херметично опакована в целофан. – Като казвам държи си на думата, това е доказателството, обеща и всяка седмица лично ми праща с куриер по едно гърне от тяхното вълшебно кисело мляко.

Първият съветник разкъса целофана, бръкна внимателно в гърнето и поднесе лъжицата със снежнобяло съдържание от славното балканско село Грънци към устата на своята събеседничка. Дамата вкуси и после примижа блажено, сякаш е опитала еликсир. Поиска още, после пак, но след третата лъжица първият съветник предвидливо прибра обратно гърнето и се върна към деловата част на инструктажа:

– Ако искаш още, ще трябва сама да си го отработиш. Нали затова те пращаме извънреден и пълномощен посланик да надграждаш – първият съветник много обичаше тази модерна дума. –  И запомни,  ключовата ти задача е киселото мляко. Това е много опърничаво село, но киселото им мляко е уникално! Затова, ще не ще, Европейският съюз ги прие без изпит преди онези от Софийско, съобразяват се с тях като с велика сила, нищо, че в село Грънци се правят на шведи и не искат да влизат в НАТО. Оставяме обаче Натото настрана и се съсредоточаваш върху киселото мляко. Докато не ни признаят за най-облагодетелствана нация, няма да се връщаш. Щом Европа яде до насита, без нито цент мито да плаща, значи може и Америка. Америка няма как да бъде втора! – патетично приключи брифинга първият съветник в кабинета на помощника на третия секретар по въпросите на Западните Балкани.

Бъдещата посланичка слушаше с нескриван ентусиазъм и прие задачата с очарователно вдъхновение.

Това бе предисторията, която предшестваше появата на нейно превъзходителство в славното балканско село Грънци. Посланичката още не бе връчила акредитивните си писма на традиционната церемония с гвардейска духова музика в столицата, затова визитата ѝ при Кмета можеше да се смята за неофициална. Кмета също бе схванал тази тънкост и вероятно по тази причина предпочете да приеме гостенката направо в кръчмата.

Нейно превъзходителство отначало се стресна, че в култовата кръчма, за която бе изчела цяла камара шифрограми, докато се подготвяше за мисията си, всъщност нямаше сепаре за конфиденциални разговори. Нищо, рече си тя, понякога публичната дипломация дава неочаквано добри резултати и реши да следва първоначално избраната тактиката за преговори, затова не възрази, дори приветливо се усмихна на насядалите наоколо невинни данъкоплатци, които от време на време отпиваха от двойно препечената ракия.

Като тънък познавач на източните нрави, нейно превъзходителство заложи на чисто човешки, направо битов проблем и след като изслуша приветствения тост на Кмета за добре дошла в славното балканско село Грънци, благодари с добре заварила и веднага взе да се оплаква:

– Голям дерт имам, Кмете! Затова съм дошла при теб, в теб ми е надеждата да помогнеш.

– Казвай, стига да мога, веднага съм насреща. На един твой предшественик спасихме кариерата, защо да не ударим едно рамо и на теб. Ние в славното балканско село Грънци винаги помагаме на приятелите си.

– Предстои ми да давам прием и съм решила да изненадам гостите си, като им предложа кисело мляко. Изглежда съм се разприказвала повече, отколкото трябва и вече се разчуло. Който ме срещне от колегите вече ме подпитва, вярно ли е, вярно е, казвам. Целият дипломатически корпус само за това говори.

– И какъв е проблемът, твоите хора няма ли да се справят с доставката? – Кмета, предусети накъде бие нейно превъзходителство, но все пак предпочете да си попита от учтивост.

– Ако щеш вярвай, не могат. Аз все пак не съм каква да е, а посланичка на Съединените американски щати. Не върви някак си да гощавам на приема с кисело мляко в кофички. Искам кисело мляко в гърне!

– Веднага си личи, имаш изтънчен вкус!

– Благодаря за комплимента, но оказва се, че и на склад по Софийско го няма. Вие тук в село Грънци, или всичко изяждате заедно с туристите, или го изнасяте по вече сключени договори в Европа. А за нас, дипломатите, кофичките, така ли? – нейно превъзходителство едва не проплака.

– Не се кахъри, ще уредим нещо, колко гърнета ти трябват?

– Трябват ни 16 от най-големите, но и 8 ще ни свършат работа.

Кмета даде знак към отсрещната маса, видимо там беше шефът на мандрата, който приближи, размениха си две-три приказки, щракнаха няколко пъти двамата на телефоните си, калкулираха. И офертата беше готова:

– Късметлийка си! – делово каза Кмета. – Поне 8 гърнета от традиционния, но подобрен модел ще ги имаш!

– Йееес! – дипломатично възкликна посланичката с несъмнено оправено настроение, без да изчака Кмета да влезе в детайлите

– Има само една малка подробност. Понеже мандрата няма свободен капацитет, специално за твоя прием ще построим още една. Няма да ни отнеме много време. След ваканцията ще събера общинския съвет, бъди сигурна, ще разрешат да ти продадем като на най-облагодетелствана нация 8 гърнета от големите, подобрен модел, заедно с подходящите черпаци и целия останал необходим инвентар, разбира се, ще обучим за наша сметка твоите хора, как правилно да сипват от киселото ни мляко. – Кмета вече бе забелязал, как лицето на посланичката драматично започна да помръква, но нямаше как да ѝ спести последната съществена подробност. – Ще ви направим и отстъпка в цената, ако се откажете от черпаците, но при всички случаи, ще трябва да платиш авансово.

– Авансово!?!? – нейно превъзходителство едва не започна да си скубе косите от вълнение.

– Авансово. – невъзмутимо  потвърди Кмета. – Такива са ни правилата, иначе общинарите няма да ратифицират сделката. Нямате кредитна история. Виж, следващите 8 гърнета може да ги минем на разсрочено плащане.

– И кога да очаквам новата мандра да заработи? – омаломощена попита гостенката.

– Е, ако не успеем сега, нали като ти изтече мандатът, пак ще даваш прием, всички ще ги зарадваш…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ