Мнозина няма начин да не помнят, как в предишната книга софиянци я бяха закършили с Търговския регистър и ако не беше едно о̀правно момче от славното балканско село Грънци да му намести разбрицаните чаркове, кой знае дали изобщо щяха някога да смогнат с вписванията на бизнеса си.

Както става по тези земи, може би защото добрите новини се стичат най-бързо по стръмното, разчу се и, мине не мине ден, довтасва някой откъм полето, я с кафеварка, я с прахосмукачка, а веднъж един шкемебелия юнак дотъркаля цял колесник от Еф-17. Вентилът на гумата нещо изпускал, та ако можели да го затапят. Предпочитал за без пари, защото ги бил свършил посред бюджетната година, а в доставения комплект баш необходимата помпа липсвала, докато най-близкият вулканизатор бил някъде в Южна Каролина.

Затова невинните данъкоплатци изобщо не се учудиха, когато довтаса с целия си авторитет прочутата Костинбродска печатница, повлякла за ръка някакъв странен калпазанин с глава като монитор. Нямаше начин това да не е Машинното гласуване, досетиха се грънчани и упътиха пришълците, като за всеки случай ги съпроводиха, хем да не се заблудят гостите по пътя, хем да удоволетворят собственото си любопитство.

Калпазанинът се дърпа, неохотно тътрузи крака, сякаш ще го водят без време през ваканцията на подстригване, но госпожата няма никакво намерение да му отстъпва. Стиска го здраво, от време на време му завърта някой и друг шамар, колкото да му покаже, че не ѝ пука за новите направления в приложната педагогика и така двамата стигат до портата на онова момче, на което му се носи славата, че може да бърничка във всякави машинки, щом ги пипне заработват като швейцарски часовник, затова и са го възнаградили с прозвището Отличника. Впрочем, то не е прозвище, а направо титла.

Похлопа Костинбродската печатница, Отличника отвори, намести си очилата, така правеше винаги, когато му носеха някоя по-странна джаджа, огледа внимателно калпазанина с глава като монитор, поцъка с език и откровено възкликна:

–  Само едни избори са минали, а вече сте го докарали до такъв опърпан вид! Как успявате?

– Ние, долу по Софийско за много неща успяваме, но нека той сам да ти каже – отвърна Костинбродската печатница и подръпна Машинното гласуване за шнура, да разправя, а не да се разсейва.

Видимо Машинното гласуване не беше от най-словоохотливите, но явно имаше страх от госпожата, та постепенно се разприказва:

– Всякакви случки ми се случиха. На кого ли не попаднах! Най-напред ме налазиха едни блондинки. Изглежда една на друга са предавали, че мониторът ми ставал чудесно за огледало, защото всички се изредиха една подир друга да си оправят прическите, да се гримират и да си червят устните.

– Значи те са оставили следите от червило? – попита Отличника.

– Не от тях е само русата перушина, оплела се в клавиатурата, следите са тайни знаци за една баба.

– Какви пък знаци? Каква баба? – попитаха невинните данъкоплатци, събрани наоколо.

– Толкова е просто! Първо се появи внучката, извади си червилото и ме нашари със стрелкички. После на бабата ѝ беше съвсем лесно, гласува си като едното нищо, даже я чух да се хвали, че, ако е живот и здраве, нататък все при мен щяла да идва на избори.

– А тука защо са ти изкривени ламарините, от бабата или от внучката? – продължи Отличника да разпитва.

– Нито бабата, нито внучката. Те се държаха нежно с мен. С ламарините се справиха няколко мъжаги. Първият бил свикнал у дома, като му пелтечи телевизорът, тряс един юмрук и веднага се оправял. Пробва този номер и връз мен. Най-интересното, че веднага дойдох на себе си, след като нещо бях зациклил – сподели с известна доза възхита Машинното гласуване.

– А другите, защото са те налагали?

– Всеки имаше своята си причина. Един бил софтуерист ли, хардуерист ли, много ги бъркам тези сложни думи, дойде направо с отвертка и взе да ме ръчка с нея по слабините. Нямал ми вяра и искал да провери, да не би нещо да съм шмекерувал. Отказах да му давам разяснения и той ме цапардоса за назидание. Понесох го стоически, но запазих тайната на вота. Професионалист съм все пак!

– Явно доста си изпатил – отбеляза съчувствено Отличника.

– Ти нищо не знаеш. Големият проблем се появи към края на изборния ден. Започнаха да идват едни субекти, били им обещали на кой по 20, на кой по 50 лева.

– И таз хубава! Не може да бъде! Такива работи ли са ставали? – възкликнаха невинните данъкоплатци, но така и не се разбра искрено ли се възмущават, или като добре информирани за тарикатлъците долу в полето, просто се кодошат.

– Май са ставали, но този път на моята глава се струпаха. Какво са им обяснявали, как са ги инструктирали, не знам, грешно ли са разбрали, не ми е известно, но взеха от мен да си искат парите. Помислиха ме за банкомат.

– И ти какво? – Отличника взе да се досеща за окончателната диагноза.

– Аз им обяснявам, че пари при мен няма, нищо че съм с монитор. Те не ми вярват. По-смирените взеха да го удрят на молба. Дай, бате, 20 лева, дай, бате, 50 лева. Един не се намери да поиска повече. Да ти скъсат сърцето!

– А по-буйните? – Отличника искаше да стигне докрай с разпита.

– По-буйните първо почваха уж кротко да шляпат по клавишите, после човъркаха къде що има отверстие, от което да изпадат очакваните банкноти, но като виждаха, че не се предавам лесно, започваха да ме пердашат. Що юмруци отнесох, аз си знам, но не им се дадох. Лев не можаха да ми откопчат. Та как мислиш, че нямало да ми се продъни ламарината? Пак добре, поне мониторът още е цял…

– Ясна работа! – заключи Отличника, забърса внимателно монитора, изчетка клавишите, провери настройките – ще сменим само ламарините, ще теглим една боя, ще те лакираме и си готов за нови подвизи.

Госпожа Костинбродската печатница въздъхна с облекчение, а откъм невинните данъкоплатци се чуха аплодисменти. Тяхното момче пак се беше справило блестящо, а Машинното гласуване мигаше на парцали и вече не им изглеждаше чак такъв калпазанин.

– Само едно нещо не разбрах – обърна се Отличника към Костинбродската печатница. – Защо точно ти водиш Машинното гласуване при мен за технически преглед?

– Уж сте големи умници в това славно балканско село Грънци, но нещо житейският ви опит е непълен. Затова не се досещате, че ако Машинното гласуване я оплеска, ще трябва пак аз да натъманявам работата. А то си е цяла беля с оползотворяването на хартиените отпадъци…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ