Всеки, който не гласувал, оставял другите да говорят вместо него. Ех, как обичаха жителите на славното балканско село Грънци да говорят лично от свое име!

Готвиха се грънчани съвестно. Огледаха внимателно изборните платформи. Цъкаха одобрително. Всичките платформи уравновесени, добре преметени, излъскани, ни кал, ни ръжда. После любознателно надникнаха отдолу и с ужас видяха, че нито една изборна платформа няма спирачки. Като се засилят по нанадолнището, пътниците на части ще ги събират, заедно с агитационния инвентар. Оклюма плуралистичната общност на село Грънци. Не знаеше за кого да гласува.

При червените цъфнала храбрата шивачка от улица „Секвоя“, разказва спомени за хитрините на дядо си от Правец и се чуди защо народът е надошъл за всеки случай с тоягите. Жълтите не могат да повярват, как така толкова бързо вече никой не ще да им верва. А на синята платформа, претъпкано с румените бузи на прехода, с тържествено смирение обещават повече да не крадат. Повече от останалите.

Как да постъпят гордите електорални единици?

Пример им даде най-успешният командир на драгалевската демокрация. Преди време той ласкаво нарече Софиянски помияр. И пак си гласува за него, както сам каза – с отвращение.

Правилно! Като няма за кого, гласуваш с отвращение. Иначе гласът ти пропадал по скалата на Рихтер, или по Медведев, Шпонхойер и Карник, а по системата д’Онт даже отивал, където не трябва.

Решиха грънчани да гласуват с отвращение. Кой обаче ще разбере? Драгалевци близо. Там една теменужка да посадиш и ставаш медийна звезда. А Грънци далеч, дълбоко в Балкана.

Тогава от ЦИК дойде блестящата идея: след като зачеркне (!) партията, която си е харесал, всеки можел да сгъне интегралната бюлетина както си иска. Еврика!

И се започна едно ръкоделие!

Дни наред грънчани репетираха как да изваят от интегралната бюлетина най-причудливи хартиени фигури. Тези, на които им липсваше въображение, правеха обикновено самолетче. По-сръчните – параходче, солничка, даже лястовичка с човка. Най-умелите сглобяваха японски жерав и с охота учеха останалите. А счетоводителят на топлофикацията дори обяви, че е изработил кенгуру с вътрешен джоб, но не пожела да го покаже. Искал да запази изцяло интимността на своя вот.

За изборния ден бяха готови. Всеки си беше харесал онази платформа, която му изглеждаше най-безопасна за спускане без спирачки. Теглеше ѝ един мераклийски кръст, каквито бяха указанията на ЦИК, заседяваше се в тъмната стаичка, майстореше от бюлетината я самолет, я параход и гордо я пускаше в урната, изпълнил висшия си дълг на гласоподавател с особено мнение.

Само едно не бяха изчислили от ЦИК – времето не стигаше. Извиха се опашки пред изборните секции в село Грънци. За такава активност никой не беше подготвен. Но това беше по-малката беда.

Въпреки информационното затъмнение една от радиостанциите вместо да обяви, че песента „Като ми пееш, Пенке, ле…“ води в музикалната класация, взе, че разказа какви екзистенциални проблеми са създали грънчани за ЦИК. Избирателната активност в държавата скочи рязко. Даже в село Баня, Карловско. Подранилите искаха да повторят вота си. Обясняваха им, че законът си е закон, ще гласуват по няколко пъти само ако станат депутати.

От урните в цялото отечество се заизсипваха всякакви интегрални хартиени зверчета. Преброителките хем им се мръщеха, хем им се радваха. Работата нарасна многократно. Но заплащането беше на трудоден. От ЦИК нервничеха. От платформите стояха на тръни. Неизвестността ги съсипваше.

Мнението на избирателите така и си оставаше загадка за тях…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Илюстрация: Кирил БОЖКИЛОВ