Внушителната машина задъхано пуфтеше и скърцаше така, че да раздере сърцето даже на най-закоравелия автомонтьор. Баирът пред славното балканско село Грънци съвсем я беше омаломощил и щом издрапа до площада пред общината, моторът окончателно се предаде на задавящата го кашлица и заглъхна като на умряло.

Невинните данъкоплатци наобиколиха чудото на техниката, колкото от чисто хорско любопитство, толкова и от състрадание, съхранило се като по чудо из тези планински места. Нямаше съмнение, звярът, пристигнал изнениделица откъм Софийско имаше нужда от спешна, квалифицирана помощ. Но какво му се бе случило, трудно можеше да се разбере от пръв поглед.

Цъкаха с езици грънчани, хлапетиите им се престрашиха и едно по едно приближиха да погалят лъскавите ламарини, после опипаха гумите със съвсем нови, неизносени грайфери.  Приличаше досущ на пожарникарски автомобил с цистерна и сгъваема стълба най-отгоре, но боядисан в розово, явно според последните модни тенденции. Стъклата измити, фарове, мигачи цели, а пък един балкански път му взел здравето на чудатия пришълец. Странна работа!

– Добре дошъл! – посрещна го Кмета, току излязъл от общината. – Ти да не си случайно Търговския регистър?

–  Аз съм, как ме позна отведнъж?

– И как няма да те позная! – с нескривана гордост каза Кмета. – Легенди се разправят напоследък по Софийско. Гледам те, нов, новеничък, бая пара е потрошена за теб, а нещо по баирите хич те няма. Да не би да е софтуерът? Или е бил сбъркан, или някой е бърничкал в него?

– Знам ли? – с пресипнал, омърлушен глас отвърна Търговския регистър. – Долу всеки вдига рамене, уж всичко си било наред, пък като стана белята, всеки подритва топката. Този министър нямал вина, онзи началник не бил в течение, баш началникът тепърва щял да проверява. Накрая всички ще се окажат невинни и пак някоя Калинка ще го отнесе.

– Знам, знам, Калинките много са се навъдили по вашите землища – съгласи се Кмета с тон на познавач.

– И Калинки, и Цецки, и Гинки, всякакви излязоха на мода. Всичко знаят, всичко могат – проплака Търговския регистър.

– Да, бе, всестранно развити личности има къде вас още от едно време, но сега май наистина им е дошла сгодата да си разгърнат талантите! Я ми кажи ти, вярно ли е, че една 72-годишна фризьорка ти е усъвършенствала програмата? Спечелила била търга с конкурс.

– Вестникарски фолклор! – оживи се изведнъж Търговския регистър при така нетактично зададения въпрос от Кмета. – Жената категорично отрича да има нещо общо!

– Да, ама точно при теб е написано, вестникарите от теб са го взели.

– Може да е грешно написано, случват се такива работи.

– Значи, може да се случи Аврам бакалина да стане собственик на банка?

– Може, защо да не може, може и за Гражданска отговорност пари да събира. Пазарна икономика е, неограничени възможности. Моята работа е само да регистрирам, затова съм търговски регистър. Каквото ми подадат, това и записвам. И съхранявам до поискване.

– Виждам, хубаво съхраняваш, ама като си я закъсал и по Софийско не могат да те оправят, кажи защо си бил път до славното балканско село Грънци? – любезно попита Кмета.

– Умни хора ме посъветваха, иди горе, казват, там е по-добрата България, имали сте някакво момче, което много ги разбирало тези работи, няма начин да не ти помогнат. Хем и акъл ще ти дадат.

– За акъла, после ще си говорим, дай първо да ти оправим чарковете, че явно за резил си станал – заключи Кмета и махна с ръка към насъбралите се наоколо невинни данъкоплатци.

Те не чакаха втора покана, а направиха веднага път да излезе напред един голобрад младеж с очила, на който още видът му подсказваше, че няма начин да не е бил отличник.

Младежът свойски измъкна от чантичката си докторски слушалки. Наобиколи отвсякъде лъскавото чудовище. Помоли невинните данъкоплатци да запазят пълна тишина. Подритна гумите, преслуша тук, почука там. Поиска да му отворят един капак, после втори, като му отвориха третия откъм левия борд, направо се вмъкна целия и множеството съвсем замря в напрегнато очакване.

Ами, ако не излезе? Ами, ако това е някакъв капан? Знае ли човек, какви ли не клопки може да са заложили софиянци в Търговския регистър. Пускаш вътре здраво и право момче от славното балканско село Грънци, а вместо него излиза Хасан калайджията от циганската махала и на всичко отгоре ти показва тапия, че това, което виждаш с очите си не е вярно. Вярното било това, което пишело на тапията, на хартиен носител с подпис и мокър печат за още по-голяма убедителност.

Излишни страхове. След няма и 15-ина минути изпод капака се показаха първо познат перчем, после очила и накарая щръкна ръка, хванала вентилатор, съпроводена от бурни аплодисменти.

– Знаех си аз! – избоботи с облекчение Търговския регистър. – Колко пъти се молих на министъра да купи втори вентилатор. Не, та не! Не било заложено в бюджета. Щял съм да я карам с един вентилатор, пък, ако гръмнел през август, като минели отпуските щяло да захладнее и да дочакаме новата финансова година. Финансовата стабилност била много по-важна от някакъв си вентилатор, пък бил той и на търговски регистър.

Нататък нещата се развиха съвсем рутинно. Разтичаха се невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци, намериха резервен вентилатор, дори подариха и втори. Търговския регистър заработи на пълни обороти без да пуфти и скърца. Единствено, на изпроводяк, след като благодари, напомни на Кмета:

– Моите почитания, но обеща после да ми дадеш и акъл, след като оправите работата.

– Не съм забравил. Отсега да знаеш, че вие долу, както сте я подкарали от Калинки, Цецки и Гинки няма скоро да се отървете, но предай им по Софийско, че ако решат някой ден да въвеждат електронно гласуване, нека първо да ни се обадят за съвет. Адресът ни е известен: село Грънци, по-добрата България…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Ева ШУМКОВА