И тази история си е съвсем истинска. Още щом се разчу от особено авторитетния германски вестник, известен като „Билд”, любимото четиво на скучаещите бюргери и техните зашеметяващи съпруги, всички ахнаха от напълно разбираем, трудно удържим възторг.

Немски учен, някой си Ханс, бил създал хапче срещу глупости. Резултатите от тестовете, извършени върху мишки, били повече от насърчителни. Таблетката осигурявала хиперактивност на мозъчните клетки, стимулирала паметта и увеличавала умствената концентрация. Тестовете помогнали на мишките да не загубят спомените си за близкото минало, специално подчертава откривателят.

Щом го пише в „Билд”, няма начин да не е вярно.

Епохално! Открита е виагра за главния мозък!

Навсякъде из Софийско възторгът направо беше неописуем.

Лигата на търговците предчувстваше  неудържимия наплив към аптечната им мрежа и подготвяше трескаво касовите апарати с дълбоки чекмеджета за работа на бързи обороти.

Абитуриенти, за ужас на изтерзаните от трескавата подготовка свои родители, решително зарязваха частните уроци в очакване на чудодейния еликсир. Купонът можеше да продължава, а ученето да премине по медикаментозния способ.

Академичната младеж доброволно преустанови манифактурата с пищовите и се зарече на следващата сесия да смая професорската гилдия с уникални резултати от изпитите.

Естествено и ордата на политиците не можеше да остане по-назад. Години наред обвинявани, че вършат една връз друга глупост след глупост, сега очакваха своя реванш за всички горчивини, които са изтърпели от неблагодарното, претенциозно и капризно обществено мнение.

Изобщо из въздуха витаеха масови закани веднъж завинаги да се приключи с глупостта.

Точно тогава Ханс най-неочаквано даде заден ход. Работата не била никак проста. Не бивало да се злоупотребява с хапчето. Всяко предозиране можело да доведе до напълно обратен ефект. Какво би станало, ако изведнъж всички се превърнат в умници? Към новия медикамент трябвало да се подхожда абсолютно сериозно и Ханс би го поверил единствено в ръцете на лицензиран дилър, който да отговаря на изключително високи критерии.

Последва дълга и тягостна серия от провали. Ханс лично препитваше кандидатите. Скубеше си косите и ги връщаше обратно. На елементарни въпроси не можеха да отговарят, а какво остава да лекуват чуждата глупост! И когато бе стигнал съвсем до ръба на отчаянието, някой му подсказа да се обърне към невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци.

Зареян във висотите на своята научна кариера, Ханс бе пропуснал да се информира, че има едно такова село, където по необясними причини хората са се опазили от модата героично да преодоляват последствията на глупостта. Как ли? Много просто. Избягват да вършат глупости. За разлика от съседите им по околните землища. И особено по Софийско.

На Ханс му просветна. Отиде в село Грънци. Но недоверчив като всеки учен, преди да им издаде лиценз за генерален дилър на чудодейното хапче срещу глупости, реши все пак да препита невинните данъкоплатци, каква маркетингова стратегия биха предложили.

Както подобава на сериозни дилъри, грънчани обстойно обмислиха въпроса, оцениха ситуацията от всички възможни аспекти. Накрая заключиха:

Първо ще открием специализирана аптека на площад „Народно събрание”. После ще насочим съвсем сериозно вниманието си и към „Дондуков”…

(Този епизод нямаше късмета да попадне в книгата „Къде го село Грънци?” и остана да броди из виртуалното пространство. По-любопитните могат да проверят  тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Тихомир ПЕТКОВ