Любимият сезон на Държавата беше пролетта. Ако трябва да бъдем точни – ранната пролет. През тези прекрасни дни Държавата дишаше с пълни гърди и се захласваше от възхита, като гледаше, как стройните редици на невинните данъкоплатци се устремяваха към гишетата, стиснали здраво своите ежегодни клетвени декларации за лоялност към великолепната система за захранване на обществените финанси.

Държавата ги приветстваше ласкаво с добре дошли, потупваше ги насърчително по рамото, четеше с неподправено проникновение декларациите, от време на време за назидание удряше през пръстите някой заплес, раздул по невнимание графата за разходите. И като се облизваше доволно за предстоящия урожай, провождаше невинните данъкоплатци да си боядишат яйцата.

Велик ден бе за Държавата, когато се отприщваше данъчното пълноводие!

В интерес на истината, Държавата имаше пълното основание да въздъхне облекчено, защото много добре си знаеше, какви изобретателни лапачи се спотайват тихомълком зад гърба й.

Богата си беше Държавата и пак не смогваше да ги изхрани. Едно, че лапачите бяха ненаситни и второ, че имаха чудното свойство да се размножават, точно когато решиш да ги озаптиш в приемливи пропорции. Затова Държавата безпомощно бе вдигнала ръце и целомъдрено предпочиташе да не си разваля рахата.

Така изведнъж се оказа, че министерствата станали тесни за широката и волна душа на администрацията. Масово се навъдиха едни палави агенции, комисии, комитети, инспекторати със своите организаторски, разпоредителски, контрольорски и разплащателни функции, които смело устройваха скромното си битие под дебелата сянка на Държавата.

Моделът се оказа особено успешен. Неусетно го възседнаха топлофикатори, електродоставчици, водоснабдители, телефонисти, телефонистки и всякакви възможни илюзионисти от управлението на пътищата, железопътната мрежа, териториалните води, въздушното пространство и разпределението на ефирните честоти, заедно с охраната на нравствените устои на обществото.

Лапачите се размножаваха като при епидемия.

Лапането се превръщаше в национален спорт.

Някъде по това време невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци взеха да се чувстват пренебрегнати. Почна съвсем да им омръзва, все да си плащат, а други да гребат с черпаците. И когато дойде ред на ритуала с пролетните декларации сериозно взеха да се замислят. А едно от неоспоримите качества на грънчани е, че мислят умно, за разлика от сънародниците им по съседните землища.

Мислиха, мислиха и ето какво измислиха този път.

Пристигат невинните данъкоплатци от село Грънци да си подадат точно навреме декларациите. Потрива доволно ръце Държавата, нали си знае, че няма как да се мине. Разгръща дебелите свитъци, попълнени, подписани четливо, грамотно, но изведнъж остава втрещена: резултат НУЛА!

–         Как така? Досега редовно си плащахте, толкова ли бързо свършихте парите? –  възмутено пита Държавата.

–         Чети и ще разбереш – подканят я грънчани.

–         Зачита се Държавата. Направо не вярва на очите си.

–         Не може да бъде! Какви сте ги написали:“Доплащане на лекар за нормално медицинско обслужване”, “Доучване на ученик, заради лошата образователната система”, “Възстановяване на надници, след загубено време из дебрите на администрацията”, “Смяна на шарнир, поради дупка в републиканската пътна мрежа”? Какви са тези разходи?!? – гневи се и недоумява Държавата.

Как какви? – спокойно отвръщат грънчани. – Ние като сбъркаме, глобяваш ли ни? Глобяваш. Отсега нататък и ние почваме да те глобяваме. Ако не ти харесва, можеш да се оплачеш срещу село Грънци в Страсбург…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Ева ШУМКОВА