Военния бюджет не беше на себе си от яд. Щателната проверка в бензиностанцията на славното балканско село Грънци недвусмислено показваше, че специално поставената касичка за нуждите на НАТО си оставаше безнадеждно празна.

А това никак не беше на хубаво.

Невинните данъкоплатци не спираха юнашки да пълнят резервоарите. Бъркаха в джоба, разплащаха се с разбираема въздишка за бензин, газ или нафта. Но когато съзираха зиналата пред тях касичка, категорично отказваха да пуснат даже пукната стотинка в нея, с което видимо бойкотираха новия акциз върху горивата, надлежно увеличен, за да укрепи сигурността на страната и да увери съюзниците в непреходната принадлежност към атлантическите ангажименти.

Някакви си 10 стотинки на литър се искаше от грънчани да доплатят, за да бъде армията спретната и стройна и за да не се излага в края на краищата пред чужденците, но те най-твърдоглаво се въздържаха да ги дадат.

Военния бюджет никак не беше свикнал така лекомислено да подценяват усилията му.

–         За какви се мислите вие? – с добре премерена прусашка интонация зададе питането си Военния бюджет. – Всички плащат като попове, само вие намерихте да се правите на много интересни. Да ни вземат на подбив в цялото НАТО ли искате?

–         Пука ни на нас за НАТО-то – отвръщат му най-гальовно невинните данъкоплатци, с което непредвидимо разклащат цялостната ценностна конструкция на Военния бюджет.

–         Как така не ви пука! Що за приказки са това? А кой ще ви брани националния суверенитет?

–         Ако чакаме НАТО да ни го брани, най-много приятелски огън да си навлечем на главите. Докато дойде ред до село Грънци, що пушилка има да се вдигне по света, на НАТО-то ще му свършат патроните.

–         На НАТО никога не му свършват патроните – възрази решително Военния бюджет. – Защото си ги купува своевременно. Но за да си ги купи, трябва да се плаща. А плащането е с пари. Стана ли ви сега ясно? – Военния бюджет видимо започна да се изнервя.

–         Дотук само ни стана ясно, че някой иска да му изкупиш произведените патрони. Нас пък за това хич не ни е грижа.

–         Вие не разбирате ли, че ще ни изключат от НАТО? – извади си последния коз Военния бюджет.

–         Нас няма как да ни изключат, защото никога не сме се включвали.

–         Как така? – Военния бюджет се облещи от почуда.

–         Ами ей така! Колко пъти вече го обясняваме. Навремето едни умници в София решиха да влизат в НАТО, хубаво решиха, ама забравиха да ни попитат и ние от славното балканско село Грънци си останахме навън като демилитаризирана зона. Затова парите ще си ги харчим, както намерим за добре. Ония в София нека си плащат акциза за НАТО-то. Ние предпочитаме да плащаме за по-полезни неща, вместо да изпълняваме интернационалния си дълг в Афганистан например. Впрочем, преди време едни приятели също го изпълняваха и досега още не могат да си оправят държавата.

–         За какво намеквате? Мислите, че няма да се справим и без вас ли?

–         Напротив. Хич не ни интересува как ще се справяте, правете го обаче по-далеч от наше село.

На Военния бюджет съвсем му клюмна фуражката. Огледа се изпод козирката. Наоколо една дузина касички. За образованието и за здравето, за пътища и за читалища, даже за детско футболно игрище имаше касичка и във всичките касички невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци пускаха по свой си избор. Само касичката с акциза за НАТО оставаше безнадеждно празна. Съвсем се отчая Военния бюджет и омаломощен предприе организирано отстъпление надолу към Софийско. Където отдавна са приучени да плащат, без да задават неприлични въпроси…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Борис Кръстев – Боро