Жителите на славното балканско село Грънци вече свикнаха всяка седмица да оправявят с полезни съвети неразбориите, предизвикани от софиянци. Мине не мине ден и току им довтасат на гости с разперени безпомощно ръце, помагайте, че съвсем сме я закъсали. Какво да правят грънчани, помагат, нали са добри съседи.

Но този път софиянци съвсем я бяха оплели. Появяват се с някакъв списък в ръка, било класация на нациите по среден коефициент за интелигентност. Някакъв ирландец решил да си пише докторска дисертация на тема, колко са умни европейците. Мерил, пресмятал, как, той си знае, но когато подредил крайното класиране, оказало се, че софиянци заемат незавидното 20-о място, с равни точки като французите, но с по-лоша голова разлика.

Отначало в София помислили, че е станала печатна грешка. Не може да сме чак толкова тъпи, казали си те. Но когато проверили по-внимателно, оказало се, че грешка няма. Коефициентът им за интелигентност ирландецът го изкарал под санитарния минимум. Прозвучало им като истинска подигравка.

Опитали да подадат контестация. Отишли в ирландското посолство, но оттам ги върнали. Ирландецът бил от Ълстър, следователно поданик на британската кралица. Похлопали на вратите и на британското посолство, където им обяснили, че научните изследвания в Обединеното кралство имат независим характер и по дипломатически път нищо не можело да се направи, но ако искат софиянци биха могли да се явят на поправителен изпит.

Примирили се софиянци с петното, което им лепнал ирландецът. Започнали да се готвят за поправителната сесия.

Най-напред провели щателни замервания. Замерванията показали категорично, че главите им са дебели и твърди. Съществували всички предпоставки за отлично представяне при повторното явяване пред изпитната комисия. И ентусиазирани от този обнадеждаващ факт се впуснали в трескава подготовка. Залепили през деня и нощта очи пред телевизорите. Къде що имало високоинтелектуални игри, нерешена задача не оставили. Есемесите летяли на поразия. В „Стани богат” едва сварвали да попълват чековете. За малко да ги разорят.

Когато се почувствали в най-добра форма, повикали ирландеца от Ълстър да ги препита отново. Но въпреки порасналото самочувствие и подобрена кондиция, коефициентът, уви, пак излязъл същият. Дори опасно взел да клони надолу. Работата отивала на лошо. Взело да намирисва на бараж за оставане в групата. Явно методиката при подготовката ни е сбъркана, логично си помислили софиянци.

И щом споменали за методика, сетили се за славното балканско село Грънци, където винаги щедро са им давали съвети.

Грънчани приели присърце проблема. Огледали го отвсякъде. Анализирали. Резултатите и на тях им изглеждали смущаващи. Същите софиянци, които умират да се правят на тарикати, изведнъж да се окажат безмозъчни аутсайдери? Нещо не е наред. Или ирландецът нещо ги будалка, или причината е другаде?

Тогава някой се сетил да попита, това не е ли среден коефициент за интелигентност? Точно така, отговорили софиянци, вземаш показателите на най-умните и на най-глупавите и осредняваш. Виждате ли, как ви сече пипето, похвалили ги грънчани. Ха сега ни кажете, къде си пратихте голяма част от умниците? На работа в чужбина, гузно отвръщат софиянци. А като сте ги пратили в чужбина, те чий коефициент за интелигентност сега повдигат? Стана ли ви вече ясно? Разплискали сте сиво вещество по света, сега се сърдете на себе си. Може вие да не сте изглупели, но със сигурност другите изглежда ще са станали по-умни. Затова са ви изпреварили в класирането. Докато вие май клоните към изпадане…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Йордан Йорданов Дълес