Обяснихме на софиянци защо са под карантина

Карантината така безцеремонно се беше проснала досами входа на Софийското поле, че и най-заплеснатите пътници нямаше как да не я забележат. Радват се софиянци, че в крайна сметка Европата ги е зачела, готвят се да отпразнуват епохалното събитие, а Карантината им се киска злорадо, ще им съсипе хубавото настроение като едното нищо.

Минават наоколо невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци, нали им се случва и на тях от време на време да имат работа по столицата. Не, че толкова припират да слизат долу в полето, където тъй апетитно благоухаят снежнобелите тумбести бали с боклук, но все някога се налага и те да направят поне веднъж през няколко месеца визита на добра воля за радост на централната администрация.

Та приближават невинните данъкоплатци табелата на София и насреща им, не щеш ли, се изпречва Карантината. Край нея пълно със софиянци, пременени, тръгнали тържествено за Европа, а Карантината, заприщила пътя, запънала се и не ги пуща. Скандал!

Гледат грънчани какви чудесии стават напоследък и сами себе си благославят. Добре, че навремето, казват си наум те, се сетихме и самостоятелно се уредихме в Европа, без да чакаме софиянци да се натуткат, сега в калабалъка и нас щяха да ни забъркат в софийските им щуротии.

Но не са такива хора невинните данъкоплатци от село Грънци – да махнат с ръка и да рекат, нека ония да си се оправят, след като виждат, че работата е дебела. И главното – несправедлива! Как така, уж и съседите от Софийско най-сетне са ги приели, каква е тази Карантина?

 – Как каква? – скача Карантината, опитва се да се изрепчи даже на невинните данъкоплатци от славното балканско село, без да знае с кого всъщност си има работа. – От Драгалевци казаха, затова съм тук.

 – Щом е от Драгалевци, значи правилно са ти казали. Пропуснали са обаче да ти обяснят, че е трябвало да застанеш и да пазиш на друго място, а не да се пречкаш на хората по пътя.

Усетили надеждната защита, на софиянци почна да им се оправя настроението. Карантината взе да гледа неразбиращо.

 – Как така? Хем правилно били казали от Драгалевци, че България е приета в Европа под карантина, хем не съм била застанала на точното място. Странна работа! Нали, ако ги оставиш да си развяват гащите чак до Брюксел, тия като нищо ще омаскарят де що видят по пътя си?

Последната фраза беше посрещната от скупчените софиянци с бурно дюдюкане. Видимо присъствието на грънчани им даваше кураж. Карантината се видя натясно.

 – Нищо не разбирам! Къде тогава трябва да застана? – попита объркано тя. – От Драгалевци не ми дадоха повече указания.

 – Стига с това Драгалевци! – ядосаха се невинните данъкоплатци. – Забравили са да ти кажат, че не България е под карантина, а отсега нататък под карантина ще са онези, които толкова време се упражняват да я управляват и все не успяват да се научат.

 – Значи да отивам на Дондуков, а не тук, така ли? – на Карантината почна да ѝ просветва.

 – И на Дондуков, и на Позитано, и на Врабча. Дръж под око онези от Московска, за всеки случай не пропущай и Раковска. За Драгалевци също си имай едно наум – допълниха невинните данъкоплатци топографските си указания.

Карантината омърлушена си прибра партакешите и остави софиянци насаме с грънчани. Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци тепърва имаше да дават полезни съвети на своите сънародници…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: