Отказахме да си дадем баницата на концесия

Човекът,  с много нежност и любов наречен от майка си Гад и получил по бащина линия старинната, но непретенциозна фамилия Взееми⃰, , се появи един хубав ден насред площада в славното балканско село Грънци. Цялата му осанка издаваше ведро настроение. Пъхнал небрежно ръце в джобовете на панталона, пришълецът си свирукаше мелодиите на популярни френски шансони и никак даже не обръщаше внимание  на слънцето, което през това циганско лято безпощадно напичаше олисялото му теме. Грънчани го гледаха с почуда и всеки момент услужливо бяха готови да му предложат шапка, сгъната от вестник, за да се предпази от слънчев удар, но човекът любезно отказваше с обяснението, че той самият много обичал да крои шапки, но от съображения за сигурност никога не ги слагал на главата си.

Така и започна запознанството.

–         За какво си дошъл? – попитаха го с нескривано любопитство невинните данъкоплатци.

–         Аз съм Гад Взееми. Идвам да ви взе-е-ма баницата на концесия – с протяжна напевност обясни гостът и после допълни: – На баницата предпочитам мекото, но ако не става, съгласен съм да се прежаля и за цялата. Току що изкарах едни пари от арбитража в Париж и с благодарност ще ги инвестирам.

–         Значи си чуждестранен инвеститор, така ли?

–         Не обичам подобни етикети, изглеждат ми твърде ангажиращи. По-добре наричайте ме просто Гад. Вече съм свикнал.

–         И защо си харесал нашата баница, та толкова ти се иска да я вземеш на концесия? Не знаеш ли, че хубавата баница трудно и бавно се точи, а после за нула време всеки юнак може да ѝ види сметката? След това какво ще правим?

–         Точно по тази причина ви предлагам да ми я дадете на концесия. Вие ще точите, аз ще инвестирам в реализацията на баницата, готов съм да ви оказвам пряко методическо ръководство. Имам богат опит. Особено с мекото на баницата.

–         На баницата мекото и баба го знае – възразяват приветливо невинните данъкоплатци. – Сигурно сега ще поискаш и от нашето прочуто кисело мляко да ти даваме, за да не ти присяда.

–         Ама вие и кисело мляко ли имате! Ако знаете само как добре ще ми върви заедно с баницата! Поне три арбитража като нищо ще си заработя покрай него.

–         Няма да стане, нашето местно законодателство не ни разрешава да даваме на концесия каквото ни падне, а още по-малко киселото ни мляко – решително отказват грънчани.

–         Чакайте малко, какво толкова сте се запънали, други работи ми разказваха за вас, тук не е ли Драгалевци? – Гад Взееми не можеше да повярва, че не му дават да си вземе това, което си е намислил.

–         Грешно са те упътили. Тук е славното балканско село Грънци. Драгалевци ще го търсиш долу по Софийско.

–         Как така! – гостът изведнъж започна да губи ведрото си настроение. – разправяха ми, че в Драгалевци пишели най-поетичните договори, каквито можеш да си представиш. По тях Парижкият арбитраж редовно организирал литературни четения. От Холивуд непрекъснато преследвали арбитрите да им предоставят текстовете, страхотни сценарии за кино се получавали, един композитор дори поискал последния договор за либрето на бъдещата си оперета. Кажете ми, за бога, как да стигна до Драгалевци? – удари го на молба Гад Взееми.

–         От Драгалевци вече нищо не зависи. Но ти не се безпокой. Цялото Софийско вече е едно голямо Драгалевци. Уж му отрязаха квитанцията, а всички там сега гледат да се оправят по драгалевски. Все ще намериш някой да ти спретне един обнадеждаващ договор. Ти само им кажи как се казваш и че много си падаш по мекото на баницата, няма начин по Софийско да не ти влязат в положението – успокоиха невинните данъкоплатци от славното балканско село заблудилия се чуждестранен инвеститор. После на изпроводяк добавиха: – А нашата баница знаем как и сами да си я изядем…

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    ⃰ Драгалевското правителство даде авиокомпания „Балкан” на израелския бизнесмен Гад Зееви за внушителната сума от 150 хиляди долара. Той бързо разпродаде всичко каквото можеше да се продаде, обяви фалит и за капак осъди в Парижкия арбитраж България да му плаща. Нещо като диш-хакъ, данък, че си е хабил зъбите, докато е оглозгвал подарената му плячка. Виновни не се намериха. То и никой не ги потърси…(б.а.)

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил Божкилов


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: