Модните шивачки от село Грънци убедиха Петата поправка да не бърза

Елегантно преметнала крак връз крак, Петата поправка се беше разположила най-ненатрапчиво сред шивашкия салон в очакване да ѝ дойде редът. Шивашкият салон в славното балканско село Грънци, както можеше да се предположи, от години е като запазена марка за пламенните ценителки на модата и верните почитатели на дългоногите манекенки.

Разгръщаше лъскави списания Петата поправка и даже не забеляза как чакалнята се беше изпълнила със славните шивачки от село Грънци, зарязали работата си, втренчили поглед в екрана на телевизора насреща.

По световния фешън канал предаваха директно работата върху Четвъртата поправка. Само за сведение на недостатъчно информираните, Фешън каналът си беше заслужено спечелил на търг изключителните права за излъчване на всички фундаментални конституционни творения в софийския храм на модния преход, разположен с целия си неоспорим авторитет на площад „Народно събрание”.

Кипеше ентусиазиран, до известна степен даже изнурителен творчески труд. Разгорещено се предлагаха и още по-разгорещено се отхвърляха различни стилове и кройки. Във въздуха колкото аргументирано, толкова и заплашително се размахваха ножици. В условията на законна самоотбрана шивашкият метър влизаше на въоръжение. Забиваха се игли зад гърба на квесторите. Понякога иглите попадаха съвсем не на място и по тази причина се чуваха откъслечните писъци на потърпевшите. От време на време коментаторът задъхано уточняваше зад кадър, че тия пак са оплели конците, с което искаше да обясни на несведущите възникналата производствена пауза.

Водещите модни тенденции си даваха финална концептуална среща, която в крайна сметка ще отвори път в живота на Четвъртата поправка.

Един след друг видни модисти изтъкваха какви невероятни предимства щели да възникнат, ако досегашната дълга редица от копчета бъде радикално подменена само с един-единствен цип. Няма късане! Няма закопчай-откопчай. Ж-ж-жът с ципа и готово! Много е фешън, нали? Стига да бяхте ме слушали, когато гласяхме Третата поправка, сега нямаше да се хабим, проехтява дръзко заключение откъм трибуната, съпроводено с нестихващи аплодисменти на група обикновени дизайнери.

Друга група все така обикновени дизайнери, видимо недоволна от прозрачния намек, започва да замерва аплодиращите с напръстници. Прехвърчат и безопасни игли, предвидливо разтворени, още преди да бъдат метнати. Въпросната група упорито отстоява тезата, че духът на Четвъртата поправка най-добре би проличал, ако решително ѝ се подкъсят крачолите. Това щяло да отговаря на европейските модни тенденции и да бъде прието много ласкаво в Брюксел.

Опонентите, разбира се, веднага скачат с логичния аргумент, че местните условия налагат свои специфични изисквания. Дългите крачоли определено са демоде, това всички го знаем, но голямото им предимство е, че могат да се носят върху скъсани чорапи. И сега какво? Трябва да подменяме даже чорапите при Четвъртата поправка? Не е ли малко рано за капризи?

В крайна сметка се достига до разумен консенсус сред водещите модни тенденции. Ще бъде подрязан само единият крачол. Нуждата от два здрави чорапа естествено отпада. Един е достатъчен. Няма значение дали е ляв, или десен, единодушни са доскорошните опоненти.

Директното телевизионно предаване приключва. Оглежда се наоколо Петата поправка. Модните шивачки от славното балканско село Грънци се заливат от смях.

– На софиянци ли се смеете? – пита ги Петата поправка.

– На теб се смеем, че и ти си се наредила на опашката – отвръщат ѝ модните шивачки.

– Защо, не виждате ли, тъкмо идва и моят ред. Нали съм си Петата поправка.

Модните шивачки от славното балканско село Грънци току се споглеждат и от учтивост решават да просветлят дамата най-деликатно:

– А ти не виждаш ли, че там долу по Софийско изобщо нямат нужда от поправки в Конституцията. Ако нещо трябва истински да свършат, то е да почнат отначало.

– Още от 89-а ли?

– Е, не чак толкова отрано. Достатъчно е да почнат от 681-ва…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ


1 коментар

  1. Драги Драго Драганов,
    Аз си мислех, че сте мое откритие и сложих някои от Вашите творби във Фейсбук. А то какво излезе: Вече сте създали цяла сага за село Грънци. На мен жителите от това село много ми харесват. Напомнят ми хората от моето родно село. Сега живея в Сиатъл, но срцето ми е в моето родно село. И съм за полицията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: