Хубаво им разяснихме на софиянци резултатите от изборите

Протестния вот с последни усилия се добра до площада пред общината в славното балканско село Грънци и омаломощен се просна на плочите. Последните метри по стръмния баир съвсем го бяха изтощили, дишаше учестено, като риба, току-що извадена на сухо. Опитваше се да обясни на събралите се наоколо невинни данъкоплатци какъв е проблемът, но освен нечленоразделни звуци, нищо друго не излизаше от устата му.

Протестния вот нямаше сили дори да си каже заглавието.

Тогава на площада нахлуха преследвачите. Внушителна група добре охранени и надлежно обучени политолози се надвесиха над Протестния вот и съвсем аргументирано щяха да го разкъсат като едното нищо, ако грънчани не бяха се намесили навреме.

 – Стой! – изреваха грънчани. – Тук не ви е София, тук е славното балканско село Грънци, където канибализмът отдавна е забранен със специален закон.

 – Ние няма да го ядем – отвърнаха политолозите – само ще го сръфаме най-аналитично за назидание.

– Какво толкова ви е направил?

– На нас нищо. Опита се обаче най-дебелашки да прекроява политическото пространство, затова ни е възложено да го санкционираме.

 – Кой пък ще да ви е възложил? – заинтересуваха се с особена настоятелност грънчани.

– Традиционните политически сили, естествено – поясниха преследвачите на Протестния вот и за да покажат, че никак нямат намерение да се шегуват, издадоха така характерното за благородната им професия ръмжене.

Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци, като деца израсли в компанията на каракачански овчарки, изобщо не се впечатлиха от стръвните звуци на преследвачите. Погалиха ги по врата, разхлабиха им каишките и когато ръмженето затихна, започнаха да им задават по-конкретните си въпроси.

 – А случайно да сте наясно откъде се е пръкнал Протестния вот?

– Как да не сме наясно, то се видя, нали имаше прозрачни урни. Всички данни показват, че Протестния вот е от онези, дето ги прекараха по време на прехода. Абе, както ние им казваме, за да звучи по-научно „лузъри“.

– Лузъри? Вие вече български не говорите ли?

– Говорим, но друго си е по английски. А за който не разбира – превеждаме: губещи.

– Загубеняци искате да кажете? – подпитват грънчани.

– Никак не са загубени, я какъв протестен вот ни спретнаха! – остро възразяват преследвачите.

– Тогава какво се учудвате, хем твърдите, че са били прекарани, хем искате да си траят.

– При демокрацията е така, едни печелят, други губят – дълбокомислено обясняват специалистите по политическа анатомия. – Още Чърчил ни е казал, че по-добро не било измислено…

– Какво сте се налапали с цитати – прекъснаха ги грънчани – Чърчил, та Чърчил! Като е Чърчил да не е господ? Нали точно Чърчил беше майтапил един народ на Балканите, който си честитял банята. А в същото време и досега цял свят се подиграва на англичаните, че още не могат да научат, как се смесва топла и студена вода, или, че ако искаш да скриеш 10 лири от англичанин, най-сигурно е да ги сложиш под сапуна. Така че, по-внимателно с цитатите.

– Как смеете да се занасяте с Чърчил! – искрено се възмутиха преследвачите на Протестния вот.

– Никой не се занася, само ви подсказваме малко да си поотворите очите – великодушно отвърнаха невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци. И за да не останат преследвачите с погрешни впечатления, решиха да ги ориентират в обстановката:

– Вие там долу из долината на крадците, както му викат вече на Софийско, май сте преброили гласовете не на губещите, а на ограбените. Изглежда дълго, дълго е трябвало да ги броите и затова така сте се изнервили…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Илюстрация: Кирил БОЖКИЛОВ


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: