Как покрай Фалшивата новина си синхронизирахме понятията

Изненадани в славното балканско село Грънци този път нямаше. Ни един невинен данъкоплатец не се намери даже да помисли, че тази история би могла да почне от друго място. И откъде ли всъщност би могла да почне, освен от кръчмата? Същата кръчма, свидетелка на преломни исторически събития, за която се носят не една или две легенди. Но, нека караме подред.

Фалшивата новина, накипрена като експонат за съвместна изложба на козметика и естетическа хирургия, съвсем спокойно се беше промъкнала през задния вход, минала през кухнята, шляпнала готвачката откъм срещуположната страна на престилката, после се шмугнала покрай тезгяха, докато кръчмарят сипвал по чашите поредната поръчка с двойно препечена ракия и взела преспокойно да обикаля масите. Спряла се на първата маса. Приседнала, завързала приказка, похвалила традиционното местно питие. Почерпили я, нямало как да ѝ откажат.

На втората маса Фалшивата новина била вече с поразчорлени къдрици и леко поруменели бузи. От вродена стеснителност, би си помислил някой, стига да не бе видял, как тя небрежно смигва, а после се премества на третата маса и започва свойски да флиртува. Шепне нещо на ухо, после се залива от смях и, почувствала се като у дома си, се прехвърля на другите маси.

Разбира се, прошепнатото само на едно ухо нямало как да остане тайна за останалата публика в кръчмата. Веднага се превърнало в обект на оживено обсъждане, за нула време даже се оформили спорещи лагери, което за една уважаваща себе си селска кръчма е съвсем в реда на нещата. И работата щяла да приключи като съвсем тривиална вечерна свада, ако не се случило така, че грънчарят, който майсторял прочутите глинени гърнета, в които сипвали още по-прочутото кисело мляко, не бил закъснял точно тази вечер за първите няколко ракии и съвсем на трезва глава още на входа запречил вратата на Фалшивата новина. Иначе като нищо щяла да обиколи още същата вечер славното балканско село Грънци. Жива загуба за информационното пространство на местната селищна система!

Както подобава на една Фалшива новина, въпросната дама професионално се опитала да се изхлузи от кръчмата, ни лук яла, ни лук мирисала. Творческото ѝ дело вече било приключило с несъмнен успех, нейните слушатели били готови да вдигнат столовете във въздуха. Което не било нещо нередно, според тукашните правила, когато трябва да се реши по мъжки един сложен диспут в задушевна обстановка. Казано само между другото, Конвенцията за ненасилие в кръчмите, баровете, ресторантите и сродните пространства за социални контакти още не била внесена за ратификация, затова невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци даже хал хабер си нямали за нея.

Оставало само Фалшивата новина да се отдалечи на безопасно разстояние, когато яката грънчарска ръка я хванала за врата.

– Тука ще стоиш! Тука, пред телевизора!

– Какъв телевизор? – опънала се гостенката, даже дръзко подпряла мъжагата с кубиците на бухналия си силикон – Аз съм Фалшивата новина! Ти да си виждал фалшива новина да стои в телевизор. Абсурд!

Грънчарят си бил поначало старомоден, падал си по естествените форми и вълнуващият номер със силикона при него нямало как да хване дикиш. Затова пък видимо се заинтригувал от казаното.

– Хайде бе! – навързал се в спора, но за всеки случай продължавал да държи пръстите си здраво стегнати. – Ами, с какво тогава си пълнят новините?

– Новина, минала през телевизора, вече не е фалшива. Тя вече си е просто новина. Но много зависи, какъвто ти е телевизорът, такава ще ти е и новината.

Грънчарят се замислил. Досега не му било идвало на ума. Поразхлабил пръстите на едната ръка, с другата придърпал близкия стол, който, поради недовършената дискусия си стоял мирно на четирите си крака. Накрая кавалерски положил на него странната гостенка. Тя от своя страна не давала повече признаци, че иска да се измъкне.

– Я, сядай тук да си поприказваме! Че и без това съм изостанал…с няколко ракии. Пък и да ми изясниш, откъде накъде те кръстиха Фалшивата новина. Кой ти го тури това име?

– Как, кой? В Брюксел си има хора за всичко. Има едни, дай им само да измислят, нов език са на път да съчинят. В момента му доизкусуряват граматиката. Няма да мине много време и току виж станал задължителен. Нещо като Есперанто за бюрократи.

– Добре де, ама защо фалшива? Едно време един генерал показваше в ООН-то шишенце с бял прах и твърдеше, че това е химическо оръжие. Цяла война почна. После се оказа, че генералът, поради липса на друг подръчен материал, свил от жена си прах за пране. Ама войната вече беше приключила. Признаха си, че било лъжа, измама, заблуда. И никой не каза – фалшива новина, защо?

– Беше отдавна, в Брюксел още не бяха почнали да правят регистър на новините.

Кръчмата в славното балканско село Грънци неусетно беше притихнала. Невинните данъкоплатци от останалите маси внимателно слушаха. Както вече е добре известно, защото много пъти е ставало дума, те бяха свикнали да мислят със собствените си глави, а не с телевизора,  но сега по лицата им се четеше откровено неразбиране. Накрая не издържаха и взеха да се намесват.

– Хубаво, ама не се връзва – обадил се пръв откъм тезгяха кръчмарят. – Нали едно нещо или е станало, или не е станало. Кой и как го е съобщил на останалите, това вече си е отделна работа. Както ще да си го съобщава, все някога ще се изясни. Ето аз, ако от нещо разбирам, то е коя ракия е добра и коя менте. Знам, колкото и реклама да дънят с ментетата, като те сцепи главата, на сутринта, идва ти на акъла, че са те измамили. Даже не е фалшива новина, а най-вече премълчана новина, че оня с многото реклами те будалка, докато пробутва ментета. Пийте тогава ментета, щом ви се зяпа телевизор.

– И яжте кремвирши от месо! – допълнил някой от другия край. Тукашният касапин ще да е бил.

– И лесен кредит си вземете!

– И не забравяйте да търкате талончетата!

В кръчмата почнало истинско наддаване по остроумие. Ставало е неведнъж. Но този път Кмета авторитетно го прекратил.

– Размътени са ви главите, хващате се за дреболиите, ментета, кредитчета, талончета, а не обърнахте внимание, какво обясни госпожата още в началото – какъвто ти е телевизорът, такава ще ти е новината. Аз бих добавил – чий е телевизорът?

Настъпило мълчание. Кмета, освен по прякор, затова си е истински кмет, защото умее да мисли теоретически.

– Политика е това, уважаеми – продължил тежката си приказка Кмета. – Новина ли е, че са открили нова магистрала? Новина е. Казали ли са я по телевизора? Казали са я. Пропуснаха ли след две години да кажат, че асфалтът бил станал на гофрети? Пропуснаха. Това вече са две новини. Едната са гофретите, а другата, че са пропуснали. Защо ли са пропуснали? Ами сменете си телевизора и ще разберете. Но може и да не го сменяте. Достатъчно е да мислите с главите си.

– Мислим, само не разбрахме фалшивата новина, това ново име ли е на онова, което ние открай време си наричаме слух, клюка, или направо лъготене? – зададоха невинните данъкоплатци още един уточняващ въпрос към Кмета.

– Въпросът е сложен и спорен. Дискусиите  продължават. Засега само е доказано, че фалшивата новина е слух, който някому не отърва. Чак след време нещата си идват на мястото. Понякога много късно. Като с праха за пране…

Свила рамене след това уточнение Фалшивата новина. Поблагодарила за почерпката на невинните данъкоплатци от село Грънци, които умеели да мислят с главите си, но накрая не се сдържала и на изпроводяк попитала грънчаря:

– Единствено не разбрах, защо, като ме хвана за врата, каза да стоя баш пред телевизора?

– Чисто съвпадение, само там масата беше останала свободна…

Илюстрация: Кирил БОЖКИЛОВ


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: