Откакто славното балканско село Грънци и още по-знаменитият му кмет започнаха да се прочуват отвъд пределите на полуострова, що народ се извървя да иска помощ или просто само да се посъветва. Идваха за какво ли не, отблизо и далеч. Разказваха невероятни патила. Кмета помагаше според силите си. Но този път, историята, която научи, бе толкова неправдоподобна, че Кмета отначало не можа да повярва на ушите си.

Историята станала някъде сред пясъците на далечен Ирак, където една възторжена коалиция преди време заминала да конфискува особено опасните оръжия на местния диктатор. После, тъй като следи от особено опасни оръжия не се намерили, а само оръжия, които някои особено изявени членове на коалицията били продавали на диктатора, докато си другарували с него, та за да не стане скандалът по-голям, прибрали направо диктатора на топло, дори взели, че малко го пообесили, за назидание на останалите. А самата коалиция, да не излезе, че напразно е била толкова път, решила да дари местните жители с демокрация, та да вкусят и те от благините на цивилизацията.

Но точно докато съвестно патрулирала, за да контролира проникването на демокрацията, коалицията тръгнала да се разпада. Някои коалиции се разпадат, ей-така, без видима причина, точно когато започнат да правят най-вдъхновените си добрини.

Първо си тръгнали испанците, после филипинците, италианците, японците. Накрая май всички си тръгнали, като оставили местните сами да си се оправят с демокрацията, както те си знаят.

По всичко изглеждало, че сред пясъците вече никой не бил останал, когато едно странно усещане за нещо забравено започнало да гложди коалицията.

Започнали да проверяват. Личният състав изглеждал налице. Пушките – също. Инвентарът – и той на място. Какво ли липсвало тогава? Уж всички се прибраха, мислела си коалицията, а като че ли някого сме забравили.

Накрая някой се сетил да попита, къде е Гюро Михайлов?

Тук Гюро Михайлов, там Гюро Михайлов, отникъде ни звук. Започнало вътрешнокоалиционно разследване.

След щателен анализ се установило, че за последно рейнджър Гюро Михайлов от четвърти експедиционен корпус бил изпратен на пост да охранява опреснителния курс по основи на електоралното поведение в долното течение на река Ефрат.

И там си останал. Забравили да го освободят от поста.

Пълен конфуз! Баш Гюро Михайлов да забравят! Ако бяха забравили друг, отдавна да е хвърлил манлихерата и да е зарязал службата.

–         И сега кой ще го прибере? – пита Кмета.

–         Затова сме дошли при теб – отговорят му от коалицията – ако ние се върнем да го прибираме, ще ни обявят за агресори, а ти вече се ползваш с международен авторитет, иди изкарай Гюро Михайлов от Ирак, че иначе никога няма да си тръгне сам.

Какво да прави Кмета, съзнава отговорностите на международното положение, зарязва си хубавото и славно балканско село Грънци и отива в пустинен Ирак право при рейнджър Гюро Михайлов.

–         – Хайде бе човек, последен остана, испанци, филипинци, италианци, японци вече се изнесоха. Ти какво чакаш още тук, Нова година ли да стане?

–         Чак до Нова година не, защото мандат имам само до 31 декември. А и как да си тръгна? Все още имам да търся химическо оръжие, да установявам демокрация и да върна външния дълг на България. Нали така ми обясниха, като ме пращаха тук? – упорства на поста си Гюро Михайлов.

–         Излъгали са те.  Излиза, че вечно тук ще трябва да стоиш, ако това са ти задачите – подхвърля му  Кмета.

–         Вечно? – зачуди се рейнджъра, изглежда си спомни за съдбата на един свой прадядо. – Те явно затова са забравили да ме приберат.

Бъди спокоен! Не са те забравили, напротив, много биха искали, дълго да постоиш, ама нещо взе да им хлопа коалицията. Хайде да тръгваме…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Тихомир ПЕТКОВ