В славното балканско село Грънци напоследък зачестиха всякакви оплаквания за неидентифицирани субекти, които, мине не мине време, все се опитват да смущават спокойния живот в планината.

Отначало субектите пристигаха поединично. Направят по някоя поразия и отпрашват преди да са ги усетили.

После взеха да се появяват по няколко субекта наведнъж, добиха кураж, почнаха да се застояват за по-дълго. И докато не докарат работата до кавга, нямат намерение да се оттеглят, сподиряни от красноречивите освирквания на грънчани.

Нещата обаче съвсем взеха да загрубяват, когато накрая се появи цяла тумба. Не са един или двама, не са пет или десет, а цели 240 организирани субекта.

Разполагат се мераклийски на поляната, сякаш специално за тях е окосена да си правят пикник. Вадят тлъсти тестета карти, разстилат изящно инкрустирани табли, подреждат пулове. И започват да заседават.

В началото заседанията вървят по-скоро кротко. Даже вяло. Без много кандърми се споразумяват при видим консенсус кой първи ще раздава картите, кой ще бъде с белите и кой с черните пулове. С кратки, отиграни пазарлъци и без много излишни препирни определят кой ще цепи, кой ще брои и кой ще записва резултатите. За спазването на правилника даже избират временна комисия с равно представителство на картоиграчи и табладжии.

Едвам приключили процедурните въпроси, започва първата разправия по същество. Някой се бил опитвал да драска с нокът върху картите. Останалите скачат връз него. Ще го отнесат! Организираният субект се оправдава, че изобщо не е имал никакво намерение да прави шашми, а ей-така, идвало му отвътре. Доскоро си вадел хляба като крупие и още не можел да повярва, че е напуснал казиното.

Временната комисия незабавно се намесва и взема нещата твърдо под свои контрол. След кратко заседание соломоновското решение е намерено.

Поради тайната на играта, белязаните карти се забраняват по принцип. Но всеки има легитимно право да покаже на партньора си какви бои са му се паднали. За по-удобно може да го направи пред комисията. А през първите 15 минути на всяко раздаване, дори да ги оповести пред медиите. Разправията затихва.

Явно временно. За да избухне с цялата си прелест при табладжиите. Ти защо щипкаш заровете! – проехтява могъщ баритон от другия край на поляната. Изящно инкрустирана табла се стоварва върху нечия организирана глава. Главата, както може да се предположи, остава здрава. Същото би било пресилено да се твърди за таблата.

Посипват се пулове. Извиват се гласове за нарушение на временния правилник. Настава суматоха. Председателят след кратко колебение дава почивка.

Междувременно, докато траят конструктивните дебати, група организирани субекти са се обявявили за независими. За да не си губят времето напразно, пробват сили и умения на тука има – тука нема…

Гледат отстрани невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци, чудят се откъде им дойде това чудо на главата. В интерес на истината първо от все сърце се посмяха. Но после, когато майките взеха една по една да прибират децата си, за да не им отиде цялото домашно възпитание на вятъра, изведнъж грънчани си дадоха сметка, че нещата май отиват на сериозно. Трябва да се вземат мерки. Иначе други ще се смеят, но няма да са грънчани.

Умуваха, умуваха и накрая решиха, ще създадем Национална служба за борба с организираните политици, казаха си те.

Казаха и го направиха. Само не можаха да измислят, как да я наричат тази служба за по-кратко. Затова предварително поднесоха извинения за съвпадението в инициалите. Било плод на чиста случайност…

(Този епизод нямаше късмета да попадне в книгата „Къде го село Грънци?” и остана да броди из виртуалното пространство. По-любопитните могат да проверят  тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Тихомир ПЕТКОВ