Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци отдавна вече са забравили тази история, макар да беше предъвквана по някои централни медии. Държавата беше решила да ги прави съвсем на маймуни и когато измисли да сменя регистрационните табели на автомобилите, грънчани ѝ казаха, че тая няма да стане, опънаха се всички до един и номерът наистина не мина. Държавата благоразумно подви опашка. Изведнъж започна да разговаря любезно с местните данъкоплатци. Изглеждаше, че си е извадила поука.

По-лековерните читатели вероятно тогава са си отдъхнали с облекчение. Уви, оказа се, че Държавата освен злопаметна по дефиниция била и особено отмъстителна. След като не могла да се справи с опърничавите жители на култовото балканско село, за по-лесно решила да си го изкара върху кротките обитатели на съседното Софийско поле. И ето какво произлязло в крайна сметка.

Една ранна пролетна утрин дълга редица автомобили запъплили към подстъпите на село Грънци.

–         Къде сте тръгнали? – попитали още сънените грънчани.

–         Отиваме организирано да си сменяме регистрационните номера на автомобилите? – отвръщат бодро и наперено ранобудните шофьори.

–         Защо обаче идвате насам, тук е славното балканско село Грънци, а софийският КАТ е точно в обратната посока?

–         Понеже го правим организирано, както ни е наредила Държавата, идваме дотук, за да се подредим в стройна опашка. Не бивало да става блъсканица. Обърквало се движението по основните пътни артерии.

Грънчани слушат с нескривано изумление обясненията. Не могат да повярват, ни на очите си, ни на ушите си.

Наистина, славното балканско село Грънци никак не е далеч. Има-няма шейсетина километра от средоточието на Държавата. А какво са шейсетина километрова опашка за софийските шофьори. Те на какви опашки за бензин са чакали навремето! И пак са оцелявали, та едни регистрационни номера ли ще ги стреснат.

Подреди се опашката и кротко започна да се придвижва надолу по стръмното. Шофьорите ухилени. Денят е пред тях. Запасили са се със суха храна. По икиндия хапват. Отпиват от близкия чучур планинска водица, че ако почнат с бира, ще им се прииска още. От време  на време като видят зор, отскачат до храстите и после тичешком се връщат на волана, за да не задържат плавния и неумолим ход на колоната.

Държавата не може да им се нарадва. Толкова много шофьори! И всичките дисциплинирани. Няма да усетят как ще минат една-две седмици, най-много месец и всички ще си получат номера, който Държавата така изкусно им е скроила.

Денят бавно преваля. Колоната успешно е минала първите двеста метра от завладяващото административно пътешествие. Звучи напевна музика, която радва душата. Шофьорите се готвят за заслужен отдих след приятно прекарания ползотворен ден.

На грънчани неизвестно защо им става тъжно, ама много тъжно за софиянци. Гледат ги как съвестно си пазят дистанция на опашката и току ги подпитват:

–         Бива ли така, къщи нямате ли си? Невръстни деца не ви ли чакат да се приберете, ами трябва да спите тук по Балкана?

–         Щом Държавата така е решила, значи трябва – отвръщат без капка съмнение софиянци.

–         А не мислите ли, че някой безхаберник просто е направил кашата и сега го е срам да си признае, че е сбъркал?

–         Може и така да е, но при нас по Софийско безхаберници много. Ако на всеки вземем да придиряме, без нерви ще останем. Затова предпочитаме да се не хабим за дреболии – с невъзмутимо спокойствие отвръщат софиянци и съблюдават реда, предначертан от Държавата.

–         Защо все пак избрахте от нашето село да подредите опашката? – не спират да питат грънчани.

Софиянци няма как, ще трябва да им разкрият тайната:

–         Стръмно е и нататък лесно слизаме надолу по инерция. Ние и без това най-обичаме така да я караме.

Ей, това не беше им идвало на ума на невинните данъкоплатци! Ако цял живот те управляват безхаберници, значи и на теб така ти е било много по-удобно…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Тихомир ПЕТКОВ