Национализирахме хотела на местния прокурор - Блогът на Драгомир Драганов

Национализирахме хотела на местния прокурор

Прокурорът в славното балканско село Грънци никак не обичаше, когато посягат върху независимия статут на собствената му благочестива персона. На всички обясняваше най-обстоятелствено, че за да функционира системата, крайно важно било той да има имунитет. И хората нагледно си представяха как техният многоуважаван прокурор се отбива от време на време до поликлиниката, където джипито му прави поредната имунизация я срещу коклюш или заушка, я срещу червен вятър или, да не чуе дяволът – срещу птичи грип. После се оказа, че прокурорът съвсем нямал това предвид. Имунитетът бил в интерес на работата и за да можело да си я свърши както трябва, никой не бивало да му държи сметка с кого си пие ракията и какви песни пеят неговите сътрапезници.

Беше по времената, когато невинните данъкоплатци от село Грънци все още безрезервно вярваха в принципите на разделението на властите, докато един ден не беше им светнало, че всъщност ставало дума да се дели властта или по-точно – за принципите при разделението на баницата.

Както можеше да се предположи, светването стана далеч по-късно. А междувременно прокурорът вече си бе извоювал конституционното право да върши каквото той си знае, без да дава обяснения на когото и да е. И един хубав ден реши да започне мащабен градеж, с който да увенчае безспорните постижения на своята дългогодишна, плодотворна кариера.

В началото грънчани цъкаха с език, когато минаваха край внушителната площадка. Изглежда ще приватизират прокуратурата, както стана с нотариусите и бирниците, разсъждаваха невинните данъкоплатци и чакаха деня, когато ще се появи табелата „Първа частна прокурорска задруга”.

Сградата обаче растеше и придобиваше все по-палави очертания, отколкото можеше да се допусне за строгия архитектурен стил съобразно солидните изисквания на съдопроизводството. В двора цъфнаха шадравани, отзад се появи овален басейн, което никак не се връзваше с мисията на прокурора.

–         Това повече ни мяза на хотел – рекоха грънчани.

–         Хотел, разбира се – обясни им прокурорът. – Тук ще отсядат моите приятели и приятелките на техните приятелки.

–         А кои са твоите приятели?

–         Как кои? Крушата, Джанката, Бъбрека и Смока.

–         Ама те не са ли отдавна в затвора? – смутени от тази новина попитаха невинните данъкоплатци.

–         Не са. Още ги размотават на втора инстанция и за да не стоят със скръстени ръце, решиха да ме подпомогнат при строителството на хотела – подробно разясни заплетения казус прокурорът.

–         Но ти си прокурор, защо се захващаш с хотелиерство?

–         Първо, хотелът не е мой, а на дъщеря ми. Второ, кой е забранил дъщерите на прокурорите да си имат хотели. И трето, вие случайно да не сте против свещената и неприкосновена частна собственост? – строго запита прокурорът.

–         Не сме – гузно отвърнаха грънчани, хванати натясно, а-ха да ги изкарат, че рушат фундамента на пазарния реализъм. – Не сме против, но все ни се струва, че една частна собственост преди да стане свещена и неприкосновена, най-напред не трябва да е крадена.

–         Нали ви казах ясно, парите не съм ги крал, дадоха ги на заем Крушата, Джанката, Бъбрека и Смока.

–         Но те са бандити! – възмутиха се грънчани.

–         Пак ли трябва да повтарям, че инстанциите още не са се произнесли окончателно. Вие презумпция за невиновност не сте ли чували? За какви бандити тогава ми говорите!

–         Добре, спираме, няма повече да говорим – заключиха невинните данъкоплатци. – Докато чакаме какво ще кажат инстанциите, суспендираме длъжността прокурор, имунитетът ти ще важи само срещу дребна шарка, а хотела го национализираме. Дъщеря ти има право да обжалва пред инстанциите.

Казаха и го направиха. Оттогава в славното балканско село Грънци сами се оправят с бандитите. А хотела го дадоха под аренда за семинарни занимания. От време на време пред несведущите четат лекции за независимата съдебна система…

Снимка: Ева ШУМКОВА


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: