Национализирахме хотела на местния прокурор

Прокурорът в славното балканско село Грънци никак не обичаше, когато посягат върху независимия статут на собствената му благочестива персона. На всички обясняваше най-обстоятелствено, че за да функционира системата, крайно важно било той да има имунитет. И хората нагледно си представяха как техният многоуважаван прокурор се отбива от време на време до поликлиниката, където джипито му прави поредната имунизация я срещу коклюш или заушка, я срещу червен вятър или, да не чуе дяволът – срещу птичи грип. После се оказа, че прокурорът съвсем нямал това предвид. Имунитетът бил в интерес на работата и за да можело да си я свърши както трябва, никой не бивало да му държи сметка с кого си пие ракията и какви песни пеят неговите сътрапезници.

Беше по времената, когато невинните данъкоплатци от село Грънци все още безрезервно вярваха в принципите на разделението на властите, докато един ден не беше им светнало, че всъщност ставало дума да се дели властта или по-точно – за принципите при разделението на баницата.

Както можеше да се предположи, светването стана далеч по-късно. А междувременно прокурорът вече си бе извоювал конституционното право да върши каквото той си знае, без да дава обяснения на когото и да е. И един хубав ден реши да започне мащабен градеж, с който да увенчае безспорните постижения на своята дългогодишна, плодотворна кариера.

В началото грънчани цъкаха с език, когато минаваха край внушителната площадка. Изглежда ще приватизират прокуратурата, както стана с нотариусите и бирниците, разсъждаваха невинните данъкоплатци и чакаха деня, когато ще се появи табелата „Първа частна прокурорска задруга”.

Сградата обаче растеше и придобиваше все по-палави очертания, отколкото можеше да се допусне за строгия архитектурен стил съобразно солидните изисквания на съдопроизводството. В двора цъфнаха шадравани, отзад се появи овален басейн, което никак не се връзваше с мисията на прокурора.

–         Това повече ни мяза на хотел – рекоха грънчани.

–         Хотел, разбира се – обясни им прокурорът. – Тук ще отсядат моите приятели и приятелките на техните приятелки.

–         А кои са твоите приятели?

–         Как кои? Крушата, Джанката, Бъбрека и Смока.

–         Ама те не са ли отдавна в затвора? – смутени от тази новина попитаха невинните данъкоплатци.

–         Не са. Още ги размотават на втора инстанция и за да не стоят със скръстени ръце, решиха да ме подпомогнат при строителството на хотела – подробно разясни заплетения казус прокурорът.

–         Но ти си прокурор, защо се захващаш с хотелиерство?

–         Първо, хотелът не е мой, а на дъщеря ми. Второ, кой е забранил дъщерите на прокурорите да си имат хотели. И трето, вие случайно да не сте против свещената и неприкосновена частна собственост? – строго запита прокурорът.

–         Не сме – гузно отвърнаха грънчани, хванати натясно, а-ха да ги изкарат, че рушат фундамента на пазарния реализъм. – Не сме против, но все ни се струва, че една частна собственост преди да стане свещена и неприкосновена, най-напред не трябва да е крадена.

–         Нали ви казах ясно, парите не съм ги крал, дадоха ги на заем Крушата, Джанката, Бъбрека и Смока.

–         Но те са бандити! – възмутиха се грънчани.

–         Пак ли трябва да повтарям, че инстанциите още не са се произнесли окончателно. Вие презумпция за невиновност не сте ли чували? За какви бандити тогава ми говорите!

–         Добре, спираме, няма повече да говорим – заключиха невинните данъкоплатци. – Докато чакаме какво ще кажат инстанциите, суспендираме длъжността прокурор, имунитетът ти ще важи само срещу дребна шарка, а хотела го национализираме. Дъщеря ти има право да обжалва пред инстанциите.

Казаха и го направиха. Оттогава в славното балканско село Грънци сами се оправят с бандитите. А хотела го дадоха под аренда за семинарни занимания. От време на време пред несведущите четат лекции за независимата съдебна система…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Ева ШУМКОВА


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: