Хаджи Димитър, който бе тръгнал да си търси автора, намери най-сетне утеха

Когато един горещ пролетен ден Хаджи Димитър неочаквано се появи насред славното балканско село Грънци, тукашните невинни данъкоплатци най-напред си помислиха, че е някой шегаджия, забравил да си свали карнавалните одежди.

Тъкмо бе приключил традиционният стрийт-парад или както тука все още му казват по старовремски – манифестация.

По случай всенародния празник на министерствата на културата и образованието под традиционния патронаж на свети свети Кирил и Методий цялото село се събираше да ръкопляска на мажоретките. Акомпанирани от звуците на фанфари и флигорни, дългокраките девойки маршируваха грациозно, с което несъмнено даваха своя принос за прославата на славянската писменост, просвета и домашно възпитание. Публиката изпадаше в див възторг, винаги извикваше мажоретките да повторят поне още веднъж показаното и дефилираха, сподиряни от несекващи овации.

А в паузата, докато трае подреждането за танцувалния марш на трупата, преминаваха литературните герои от класиката и модерната книжнина. Явяваха се чудноватите персонажи на Боримечката и Конника без глава, Индже войвода и Тримата мускетари, Бай Ганьо, Големанов и Хари Потър. Ето защо, когато Хаджи Димитър цъфна изневиделица пред грънчани, те чисто и просто го взеха за някой решил, да изкара манифестацията на бис.

После стана ясно, че това съвсем не е така.

– Добре дошъл, Хаджи Димитре! Какво те води насам? Защо си слязъл от Бузлуджа? Караджата ли дириш? – попитаха жителите на славното балканско село Грънци.

Гостът видимо изпадна в умиление. Не можеше да повярва, че тук след толкова много време не са го забравили.

– Благодаря ви, че ме помните. Дано можете и да ми помогнете. Кажи-речи цяла България обиколих, преди да дойда при вас. Всички свиват рамене. Чудят се, как е възможно, но сами не знаят какво да сторят.

– Хаджи Димитре, тук е славното балканско село Грънци, попаднал си в по-добрата България. Кажи какво те мъчи, няма начин да не намерим изход.

– Търся си автора – отвърна гостът и заразказва една от най-странните истории, които грънчани някога бяха чували по техните земи.

Съвсем наскоро някакви момчета, социолози им викали, решили да проверят колко знае българският ученик. Задавали всякакви въпроси.Социолозите си мислели, че питат за елементарни неща, и очаквали да оформят картината на нация от отличници, достойна за лауреат на Mensa. Експериментът обаче дал неочакван резултат. Учениците се провалили с гръм и трясък на въпроса: кой е написал стихотворението „Хаджи Димитър”?

Оттогава насам лирическият герой, зарязал компанията на самодивите, безутешно и безуспешно обикаля да си търси автора.

– Не може да бъде! – възкликнаха изумените грънчани. – та това сме го учили още в първи клас!

– Може, може – нарежда Хаджи Димитър – сигурно вас не ви е застигнала реформата.

И гостът отново взе да изрежда какви ги е видял и какво е чул.

В първи клас там долу в полето учели как се пращат ес-ем-еси. Правнучките на жетварките пеели нещо, на което му викали „чалга” за благозвучие. А един юнак с гордост дори заявил, че може да не е слушал за стихотворението”Хаджи Димитър”, но със сигурност знае за квартал „Хаджи Димитър”, защото там някъде била софийската махала на Васко Кръпката.

– Не се безпокой – утешиха го грънчани. – Ние нашата реформа отдавна сме я направили. Тук всички помним кой си. Помним и кой те е описал. Затова живеем в по-добрата България, докато онези долу я карат само на реформи.

И поканиха невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци Хаджи Димитър да им погостува. Естествено, заедно със самодивите…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Васил ТАНЕВ


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d bloggers like this: