Как фризьорките елегантно укротиха разнебитените нерви на Предпазната клауза

Предпазната клауза се разхождаше надменно из прясно асфалтираните улици на славното балканско село Грънци и безуспешно търсеше с кого да се заяде. Не че го правеше от вродена лошотия, но такъв си ѝ беше като цяло характерът – изпадаше в дълбока депресия, ако не успееше да се скара с някого всеки божи делничен ден. За събота и неделя си оставяше специално подбрани скандали. Така най-добре усещаше удоволствието от почивката и разтоварващата тръпка на празничното настроение.

Този път обаче големият скандал се беше заформил още в сряда. А до края на седмицата се очертаваше самата скука.

Затова в петък Предпазната клауза побърза да се изнесе от Софийското поле, за да подиша малко от чистия въздух нагоре по Балкана. Беше й омръзнало да се вре между автомобилите, складирани по столичните тротоари. Омърля си мантото, ботушките ѝ заприличаха като обработвани с гласпапир, изобщо имаше си достатъчно поводи да потърси смяна на обстановката през уикенда.

Така тя се озова пред неповторимия фризьорски салон в село Грънци. Още не беше съвсем наясно, прическа ли ще си прави, или само ще се заяжда. Накрая реши да съчетае полезното с приятното. Мястото ѝ се виждаше подходящо.

–  Добър ден – поздрави хладно, но достатъчно учтиво, – аз съм Предпазната клауза.

Бузите на фризьорките поруменяха. Непонятно защо, те си помислиха, че идват да им изнасят лекция за безопасен секс.

–   Добър да бъде – отвърнаха фризьорките. – С какво можем да ти бъдем полезни? Модна прическа? Изискан маникюр?

–   Обикновено почвам с педикюра. Но докато се справите, аз ще ви светна на някои тънкости. Искали сте да ви зачитат в Европа, нали така? Къде обаче сте тръгнали с тази изчанчена съдебна система?

Фризьорките въздъхнаха с облекчение. Лекцията по актуални полови въпроси най-вероятно нямаше да се състои.

–   Току що долу по Софийско ми скъсаха нервите с техните безкрайни тарикатлъци. Големи многознайковци! Политиците искат едно, съдиите друго, прокурорите трето, а шмекерите през същото време си се разхождат на воля и правят каквото си щат. На всичко отгоре пари чакат. Щели да се реформират. Има обаче да вземат. Аз нали затова съм Предпазна клауза, за да пазя парите на данъкоплатците, иначе като нищо ще ги опукат.

Фризьорките слушаха с недоумение и оставаха в непривично за занаята им мълчание. Нещо не им се връзваше в логиката на госпожата. Предпазната клауза обаче не се смути и продължи монолога си:

–   Събрали се все отбор юристи и пак не могат да се разберат, какво да си правят с конституцията. В Германия било така, в Холандия иначе. Как още никой не се е сетил, че в Англия изобщо си нямат конституция, като нищо ще я отменят и в България. Дотам ще я докарат! От Брюксел ще ми наредят да се задействам. Тогава и да искате, няма за вас Европа!

–   Чакай малко, какво да искаме? Ние сме си в Европа. Тук, ако още не си разбрала, е славното балканско село Грънци – намесиха се накрая фризьорките. Както ни виждаш, отбираме си от работата. Каквото го могат в Европа и ние го можем. Дори по-добре. Защо да не сме в Европа?

Погледна се госпожата от Брюксел в огледалото. Не можа да се познае. Отдавна не беше се харесвала така. И маникюрът лъщеше като за прием. Невероятно, помисли си, къде ли съм попаднала.

–   А това ваше село не е ли в България? – попита с искрено учудване Предпазната клауза.

–   Съвсем естествено да е в България. Само че в по-добрата България. А тя отдавна си е в Европа.

Предпазната клауза изведнъж си даде сметка, че щом бе влязла в странното село, дупките изчезнаха, тротоарите бяха преметени, колите паркирани там, където им е мястото, а боклукът не преливаше от кофите. Тука има нещо нередно, каза си Предпазната клауза.

–   И как се оправихте вие в село Грънци за разлика от ония долу в полето?

–   Много просто. Вместо предпазни клаузи използвахме усмирителни ризи. И в тях за всеки случай си напъхахме политиците…

Снимка: Ева ШУМКОВА


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: