Неочакваната новина бързо обходи надлъж и нашир Полуострова, после набра височина и стигна чак в славното балканско село Грънци, където отдавна бяха навикнали да чуват какво ли не за съседите от околните землища. Но този път дори здравите нерви на грънчани не издържаха и те най-спонтанно ахнаха от искрена, неподправена почуда. Някъде долу, по Софийско, където в последно време удобно се е разположила ласкавата държава на неудържимия преход, някакви нахалници ей така, посред бял ден задигнали семафора на Бедежето.

Не може да бъде, рекоха си най-напред грънчани. За какво ли ще им служи един семафор, че да го отмъкват? Малко жица и желязото малко, стъкло и крушки, пет лева няма да изкарат от него!

Ето обаче, пристига в село Грънци лично Бедежето да се жалва и от дума на дума става ясно, че семафорът наистина е изчезнал. Просто го няма. Значи е откраднат. Някакъв спирач за последно бил видял, че около семафора се въртят неизвестни типове. Я болтове искат да си отвъртят от релсите, я камъни ще си помятат на воля по джамовете на пътнишките влакове, помислил си и се успокоил, но откъде да му дойде наум на човека, че може да отнесат семафора.

Лее горчиви сълзи Бедежето, не може да си представи как ще я кара занапред без семафор. Цялото му разписание ще отиде за едното нищо по дяволите.

–         Да не би някой недоволен пътник да си отмъщава? – питат съчувствено грънчани.

–         Недоволен? Защо да си отмъщава? Няма за какво да е недоволен! – недоумява Бедежето. – Купетата ни чисти, гарите ни преметени, вече и вагоните мием всяка високосна година. Културно обслужване!

–         А може би ви рекетират? Взели са семафора за заложник и сега ще го държат докато не им платите откуп. Никой ли не се обади? – лансират друга версия грънчани.

–         Никой. Пълна мистерия! Пък и от нас какво ли може да вземе. Само траверси имаме в излишък.

Грънчани обаче са упорито племе, когато им се налага да мислят. Никак не е случайно, че селото се слави с най-високата концентрация на сиво вещество на линеен метър. Тук на всяка крачка срещаш умник. Не може то така, мистерия и толкоз. Няма начин да не се намери обяснение.

–         Я ни кажи, къде беше за последно семафорът?

–         Близо до София – отвръща Бедежето.

–         Намерил си и ти къде да оставиш имуществото. Това не беше ли столицата на масовата и касовата приватизация?

–         И още си е столица – уточнява Бедежето.

–         А нямаше ли начин да заобиколиш столицата?

–         Няма. Сложили са я по средата. Железопътен възел! Но какво общо има тук приватизацията?

–         Не бързай, сега ще разбереш. Ако ти отмъкнат автомобила, това какво се нарича?

–         Кражба.

–         Правилно! А когато някой прибере цял гараж автомобили и нито е извадил свои пари, нито има някога намерение да плаща, тогава какво се случва?

–         Пак кражба.

–         Не-е-е! Грешен отговор. Случила се е вече не кражба, а  приватизация.

–         Как така? – не вдява Бедежето.

–         Ей така! Ако си вземеш от завода едно ренде за вкъщи, направо си си крадец, но ако сложиш ръка на целия завод, само защото сте в комбина с началството в София, ставаш вече при-ва-ти-за-тор! А после можеш всичките му машини да ги изнесеш, без някой да ти каже, че си го ограбил. Стана ли ти ясно? – питат в упор грънчани.

Бедежето мига на парцали, преглъща, явно има нужда от още едно уточнение:

–         Само не разбрах, какво е общото с горкия ми семафор?

Толкова е просто! Не е откраднат. Приватизирали са го. Ще трябва да свикваш, щом не щеш да заобиколиш столицата…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Ева ШУМКОВА