Защо шефът на местната топлофикация се беше надлежно обзавел с джакузи

В онези смутни времена, когато из славното балканско село Грънци още само се теоретизираше дали преходът на наглеците е приключил, или наглеците са непреходни, се случваха какви ли не отбрани събития, които животът сам измисляше и после подреждаше по волята на невероятната си фантазия. Толкова причудливи бяха тези случки, че днес изглеждат като да са били скалъпени. А всъщност са си самата неподправена истина.

В началото на захласващата история, за която ще стане дума по-нататък, няма нищо изненадващо. В интерес на културното обслужване за многобройната си предана клиентела Топлофикацията на село Грънци се беше обзавела с джакузи. После, когато някои завистници от чиста спортна злоба ехидно взеха да сочат с пръст шефа на Топлофикацията, че, видите ли, бил злоупотребявал със служебното си положение, човекът внятно им разясни как уредът е бил ползван по съвместителство за релаксирането на стотина негови сътрудници и сътруднички. В интерес на истината пропусна да отбележи дали това е ставало вкупом, или поотделно, но при всички случаи беше повече от ясно, че процедурите са били осъществявани при цялостно спазване на правилата за вътрешен ред и строгите нормативни изисквания за счетоводните стандарти и санитарния контрол.

Завистниците, както можеше да се очаква, не се успокоиха току така. Предизвикаха щателна проверка. Анкетираха, обследваха, ровиха папки, преобръщаха фактури, защипани с касови бележки, засичаха балансови числа и материални активи. В крайна сметка проверката се оказа излишна загуба на време.

Всъщност джакузито на Топлофикацията не било някакъв прост уред за забавно къпане. С джакузито Топлофикацията проверявала качеството на обслужването, за да не бере после срам пред своите клиенти в славното балканско село Грънци.

Елементарно! Има си Топлофикацията и такива претенциозни клиенти, на които, оказва се, водата им не била достатъчно гореща. Обяснява им се, че горещата вода не е полезна за нервната система, жените стават сприхави, а мъжете досадни, но претенциозните клиенти си знаят своето. Пишат протестни писма. Оплакват се. Плащали си били за гореща вода и настояват водата да бъде гореща и толкоз. Глезотии!

Тогава в действие влиза джакузито. Днес, да речем, дежурни по джакузи са Иванов и Петрова. Заедно или поотделно (в зависимост от степента на сработване в екипа) те съвестно проверяват температурния режим на водата и после докладват резултата. Както и може да се предположи, клиентите се оплакват само и само да изклинчат с плащането на сметката. Но номерът им естествено не минава, защото Иванов и Петрова, заедно или поотделно, вече педантично са документирали достоверния резултат.

За да няма изкривяване на събраните данни от експеримента, на следващия ден нов екип от сътрудници тялом и духом самоотвержено се включва в анализа за състоянието на водната температура. А за по-голяма убедителност трети екип затвърждава на свой ред резултатите. Нерядко при най-заплетените случаи лично шефът на на Топлофикацията се заема да удостовери истината. Честта на фирмата изисква понякога персонални жертви от висшето ръководство.

Завистниците в славното балканско село Грънци обаче затова са завистници, защото не разбират от дума. Дори при такава убедителна аргументация тъй и не можаха да схванат, че въпросното джакузи нe е прост уред за къпане.

Така Топлофикацията осъмна един хубав ден без шеф. Обграден от неразбиране, с накърнено самочувствие човекът си изнесе багажа и остави джакузито на произвола на съдбата. Грънчани обаче не разбраха жеста. Най-любезно го помолиха да си прибере джакузито у дома. И още по-любезно го помолиха да бъде така добър, като си го плати от джоба.

Оттогава шефовете на Топлофикацията в славното балканско село Грънци се къпят предимно по къщите си…

(Този епизод нямаше късмета да попадне в книгата „Къде го село Грънци?” и остана да броди из виртуалното пространство. По-любопитните могат да проверят  тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: