„О, робско племе, ще стръснеш ли ти някой път тия робски чувства, или вечно ще продължаваш с плач права да печелиш…”

Автентично обръщение на Алеко Константинов към неидентифицирано население, обитаващо Балканите

В първите студени есенни вечери, гальовно облегнати на приятно сгретите радиатори,  жителите на славното балканско село Грънци все още с умиление продължават да разказват на децата си за епичната битка, която няколко поколения наред самоотвержено водиха с местната топлофикация.

В интерес на истината,  в началото ТЕЦ-а бе настроен съвсем миролюбиво и нямаше никакво намерение да влиза в ненужни стълкновения с невинните данъкоплатци. Обясняваше им най-възпитано, че всеки месец най-редовно ще им праща едни простички фактури и нека бъдат така любезни да идат и да си ги платят.

Невинните данъкоплатци от село Грънци най-съвестно, още щом получеха известието, хукваха да си внесат лептата, защото ТЕЦ-а беше една особено уважавана институция, която в никакъв случай не биваше да остава пренебрегвана. Само някои самонадеяни индивиди, вероятно с объркан топлообмен, се осмеляваха от време на време да задават дръзкия въпрос, след като чинно и почтенно са си внесли парите по фактурата, срещу което са получили разписка и са готови да я покажат при поискване, защо тогава могат да си изстудяват бирата върху радиаторите?

На такива безнравствени въпроси, зададени за трети пореден път, ТЕЦ-а обичайно отговаряше, като изпращаше специалисти да проверят на място. Специалистите авторитетно изваждаха внушителен термометър, който и на Северния полюс с успех би показал плюс 18 градуса на сянка. След това загрижено обясняваха, колко е вредно за здравето да се стои на прекалено топло, защото водело до изнежване на организма, и с чувство за добре проведена агитация си заминаваха, за да се появят отново едва след третото оплакване. Напролет по правило всичко се оправяше от само себе си и ТЕЦ-а наваксваше успешно пропуснатите през зимата калории.

Така безметежно си вървяха нещата, докато по едно време грънчани не взеха масово да си дават ясна сметка, че фактурите стават все по-широкоформатни, а бирата, поставена върху радиаторите – все по-студена. И взеха да си ги откачат, защото за бирата все пак имаха хладилници. Лековерно си бяха въобразили, че така окончателно са скъсали връзката си с ТЕЦ-а, дори им беше малко тъжно на раздяла.

Оказа се за кратко. Фактурите пак продължиха ритмично да пристигат. Трябвало да се плаща за някаква много мощна такса, на която се крепяла цялата система.

Грънчани основателно заподозряха, че тук се крие някаква шмекерия. Нищо подобно, увериха ги топлофикаторите, за да не мислите, че ви вземаме парите даром, ще въведем система за прецизно отчитане.

И я въведоха. Точно тогава имаше едно много пъргаво правителство със здрави драгалевски корени, което най-демократично организира едни да топлоподават, а фирмите на съпругите им да измерват и осчетоводяват, което безспорно укрепи устоите на някои конкретни семейни огнища, но фактурите взеха да нарастват застрашително, без да бъде забелязано повишение на средните температури.

Чашата обаче преля, когато една студена есен на невинните данъкоплатци им беше обяснено, че навън може да замръзва, но отоплителният сезон не бил дошъл. И ако много искат да им се разминат настинките, трябвало чинопочтенно и единодушно да се примолят на ТЕЦ-а.

Грънчани предпочетоха да не се молят. Предпочетоха да не плащат. И всички до един накъсаха фактурите без да им мигне окото.

В крайна сметка, едни нищо и никакви фактури, а цял ТЕЦ взе, та разбра, че като прибираш пари, трябва и да топлиш. И всичко си отиде на мястото.

Но обикновено такива истории стават само в славното балканско село Грънци…

Не щеш ли, разчу се обаче тази история из Софийско.

Пристигат притеснени комшиите от полето да си изплачат мъката. Ако могат и съвет някакъв да получат.

– Какво ще правим, явно няма оправия! – жалват се софиянци. – Каквото ни поискаха, платихме им. И топломери, и вентили, и за проверка на вентилите, и за профилактика на топломерите, и за контрол на профилактиката. Най-накрая за последната такса мощност се изръсихме, после платихме за закриването ѝ, даже доброволно почерпихме техниците за събитието, а радиаторите студени и безпристрастни като Европейската комисия, докато сметките още по-горещи и от сърцето на евродепутат. А нашите топлофикатори крадат ли, крадат! Няма оправия!

– Ще ви крадат, разбира се, вие да не искате да ви отопляват? – попариха грънчани надеждата за справедливост на своите събеседници.

– Как така, нали се казва топлофикация? – смутено задават логичния въпрос софиянци.

– То и демокрация означава, че управлява народът, но както сами сте се убедили, май по-често народа го управляват, без дори да го питат. С топлофикацията поне не са ви излъгали – обясняват невинните данъкоплатци.

– Как да не са ни излъгали!

– Ей така, не са. В стаите по-топло ли е през зимата, отколкото навън?

– По-топло е – потвърждават софиянци.

– Ето, обещали са ви топлофикация и са ви топлофицирали. Сложиха ли ви всички инсталации, за да ви топлофицират?

– Сложиха.

– Платихте ли си ги скъпо и прескъпо?

– Платихме си ги.

– А някой сети ли се да им поиска пари затова, че тръбите на топлофикацията му прекосяват апартамента?

– Как да им искаш. Обратното, те ни поискаха и за тръбите да плащаме, защото се случвало понякога тръбите да бъдат топли.

– А през лятото студени ли са?

– Студени!

– Значи през лятото трябва да ви плащат транзитна такса, иначе ножовката, нали?

– Каква ножовка, това си е жива анархия, не може така! – възмущават се софиянци.

– Ако това, което го живеете, не е анархия, здраве го кажи! – уточняват грънчани. – Не схващате ли, че са ви превърнали в крепостни селяни и грееш се, не грееш, трябва да плащаш.

– Как селяни! – засягат се софиянци. – Ние сме столичани, жители на европейска столица!

– Добре, от нас да мине, значи сте крепостни столичани. И ще си останете крепостни, докато продължавате безропотно да им плащате.

– Но нали топлофикацията ще фалира? – простенват през сълзи софиянци.

– Да фалира! Няма да ви замръзнат чушките. Толкоз ли ви е страх, бе, хора, от студеното! Да се чудиш бабите ви как са живели на времето през зимата? Когато не е имало нито парно, а още по-малко фирми за топлинно счетоводство…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )