Как свихме сармите на Военния бюджет

Военния бюджет не беше на себе си от яд. Щателната проверка в бензиностанцията на славното балканско село Грънци недвусмислено показваше, че специално поставената касичка за нуждите на НАТО си оставаше безнадеждно празна.

А това никак не беше на хубаво.

Невинните данъкоплатци не спираха юнашки да пълнят резервоарите. Бъркаха в джоба, разплащаха се с разбираема въздишка за бензин, газ или нафта. Но когато съзираха зиналата пред тях касичка, категорично отказваха да пуснат даже пукната стотинка в нея, с което видимо бойкотираха новия акциз върху горивата, надлежно увеличен, за да укрепи сигурността на страната и да увери съюзниците в непреходната принадлежност към атлантическите ангажименти.

Някакви си 10 стотинки на литър се искаше от грънчани да доплатят, за да бъде армията спретната и стройна и за да не се излага в края на краищата пред чужденците, но те най-твърдоглаво се въздържаха да ги дадат.

Военния бюджет никак не беше свикнал така лекомислено да подценяват усилията му.

–         За какви се мислите вие? – с добре премерена прусашка интонация зададе питането си Военния бюджет. – Всички плащат като попове, само вие намерихте да се правите на много интересни. Да ни вземат на подбив в цялото НАТО ли искате?

–         Пука ни на нас за НАТО-то – отвръщат му най-гальовно невинните данъкоплатци, с което непредвидимо разклащат цялостната ценностна конструкция на Военния бюджет.

–         Как така не ви пука! Що за приказки са това? А кой ще ви брани националния суверенитет?

–         Ако чакаме НАТО да ни го брани, най-много приятелски огън да си навлечем на главите. Докато дойде ред до село Грънци, що пушилка има да се вдигне по света, на НАТО-то ще му свършат патроните.

–         На НАТО никога не му свършват патроните – възрази решително Военния бюджет. – Защото си ги купува своевременно. Но за да си ги купи, трябва да се плаща. А плащането е с пари. Стана ли ви сега ясно? – Военния бюджет видимо започна да се изнервя.

–         Дотук само ни стана ясно, че някой иска да му изкупиш произведените патрони. Нас пък за това хич не ни е грижа.

–         Вие не разбирате ли, че ще ни изключат от НАТО? – извади си последния коз Военния бюджет.

–         Нас няма как да ни изключат, защото никога не сме се включвали.

–         Как така? – Военния бюджет се облещи от почуда.

–         Ами ей така! Колко пъти вече го обясняваме. Навремето едни умници в София решиха да влизат в НАТО, хубаво решиха, ама забравиха да ни попитат и ние от славното балканско село Грънци си останахме навън като демилитаризирана зона. Затова парите ще си ги харчим, както намерим за добре. Ония в София нека си плащат акциза за НАТО-то. Ние предпочитаме да плащаме за по-полезни неща, вместо да изпълняваме интернационалния си дълг в Афганистан например. Впрочем, преди време едни приятели също го изпълняваха и досега още не могат да си оправят държавата.

–         За какво намеквате? Мислите, че няма да се справим и без вас ли?

–         Напротив. Хич не ни интересува как ще се справяте, правете го обаче по-далеч от наше село.

На Военния бюджет съвсем му клюмна фуражката. Огледа се изпод козирката. Наоколо една дузина касички. За образованието и за здравето, за пътища и за читалища, даже за детско футболно игрище имаше касичка и във всичките касички невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци пускаха по свой си избор. Само касичката с акциза за НАТО оставаше безнадеждно празна. Съвсем се отчая Военния бюджет и омаломощен предприе организирано отстъпление надолу към Софийско. Където отдавна са приучени да плащат, без да задават неприлични въпроси…

Снимка: Борис Кръстев – Боро


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: