Как осигурихме необходимата прозрачност при гласуването

Блогът на Драгомир Драганов

Старата, препатила изборна урна лежеше най-безцеремонно захвърлена край бунището в славното балканско село Грънци. Видът и беше повече от омърлушен. Рядко някой и обръщаше внимание. Преживяла трепетни вълнения в годините на неизтощимия преход, сега никой повече не се сещаше за нейния неоценим принос в укрепването на демокрацията и първоначалното натрупване на светли исторически илюзии.

А бяха времена, когато грънчани свещенодействаха край Старата изборна урна като пред олтар.

Какво ли не им мина през главата тогава на невинните данъкоплатци. То не бяха мажоритарни избори, пропорционални системи, балотажи и касирания, ръчно преброяване и преразпределяне на мандати по формулите на някой си д’Ондт. Резултатът обаче винаги излизаше един и същ – прехвалените народни избраници като по правило се оказваха търчи-лъжи, най-обикновени шмекери.

Не може да бъде, казваха си грънчани, уж гласуваме по съвест, избираме бюлетините в тъмна стаичка, старателно плюнчим пликовете да залепнат както трябва, пускаме ги после в херметически запечатаната урна, а отвътре най-неочаквано се пръкват октоподи. Щом ги сложим да управляват, така пущат пипалата си, че направо в джобовете ни бъркат, възмущават се невинните данъкоплатци, но все не могат да проумеят откъде им идва това чудо до главата.

Октоподите от своя страна им се усмихват чаровно, подкупващо, съвсем  благовъзпитано, сякаш не са октоподи, а невинни катерички.

Грънчани твърдо се заричат на следващите избори да си отварят очите на четири. Но и следващите избори неусетно отминават. Явяват се уж златни рибки, които ще изпълняват поне три желания на каталясалия от красиви обещания електорат. После наистина не три, а триста желания се изпълняват, но по всичко личи, че това май са били само желанията на двама-трима от електората. Странна работа!

В един момент невинните данъкоплатци окончателно заподозряха, че цялата тази магия е скрита в Старата урна. Липсва прозрачност на изборния процес! Ще сменяме урната, решиха грънчани. Трябва да виждаме какво става вътре. Иначе пак ще ни снася октоподи.

Така се стигна до блестящата идея за прозрачните урни. Няма лъжа, няма измама. Пускаш си бюлетината, а достопочтената избирателна комисия през цялото време зорко я наблюдава. Решат ли да се разшават октоподите, веднага ще ги забележат, нали урната е пред очите им.

Речено – сторено. Обявиха конкурс за прозрачна урна. Явиха се кандидати с разнообразни модели. С капак, с похлупак, с вградена камера и неоново осветление. Един предложи дори вариант с две дръжки, да се носи по-лесно и бюлетините да се чувстват по-комфортно при транспортиране. Шедьовърът обаче беше разтегателната урна, която се превръщаше на диванче, за да има къде да си полегне комисията, докато виси на опашка през изборната нощ.

Както можеше да се очаква, възлагането на обществената поръчка не мина без премеждия при толкова много амбициозни кандидати. Имаше и контестации от страна на провалилите се в конкурса. Но в крайна сметка в уречения ден Старата изборна урна вече лежеше на бунището в славното балканско село Грънци. Ново съоръжение очакваше електората пред тъмната стаичка да пусне бюлетината си в условията на гарантирана пълна прозрачност при изборния процес.

Точно тогава обаче невинните данъкоплатци обявиха, че окончателно им е писнало.

Цял ден избирателната комисия с оклюмал нос висеше пред прозрачната урна, броеше мухите и стриктно спазваше демократичните процедури. Невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци така и не идваха да дадат своя глас.

Явиха се само двама-трима. Онези, на които после им се изпълняват желанията. Като нищо щяха пак да им се изпълнят, ако грънчани този път не решиха твърдо, че ще сменят системата, а не урната.

Октоподи повече не се появиха.Защото не ставаше дума за смяна на избирателната система, както прибързано биха си помислили  някои многознайковци  из Софийско…



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: