С достатъчна степен на сигурност може да се твърди, че славното балканско село Грънци също е имало тежки моменти в своята история и преди да стане предпочитано местожителство за по-добрата България, не едно или две драматични патила са минали пътьом през главата му.

Сега вече е лесно. На всеки му се иска да бъде на мястото на грънчани, всеки би искал да не му тровят живота за щяло и нещяло разни безпросветни екземпляри, да не го управляват алчни и крадливи некадърници. В края на краищата всеки би искал да си поживее поне за малко така, както невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци от години вече си я карат по живо, по здраво.

Преди това обаче на грънчани им се беше наложило да се справят с нашествието на политиците.

Дошли бяха политиците в село Грънци неизвестно откъде. Нахлуха неочаквано. И масирано. Като скакалци. Опустошават наред. Захапките им нокторезачки. Каквото се изпречи отпреде им, отведнъж – кръц!, здраво не остава. Истинска напаст! Така и не можаха невинните данъкоплатци да установят, откъде им дойде това чудо на главата.

Опитаха в началото грънчани да се разберат с добро, но политиците даже не ги чуват. Стрижат всичко наред. Ти им говориш, те те гледат умно, съчувствено, но пак си знаят тяхната и зловещото – кръц-кръц-кръц – така и не престава да изпълва въздуха на селото.

Тия се ненаядоха, заключиха невинните данъкоплатци и решиха да се възползват от лакомията на нашественика, белким успеят да се отърват. Опитаха най-напред с гъби. Никакъв ефект. Лапат, та ушите им пукат. Една мухоморка не остана неизядена, а на политиците нищо им няма. Хапват с наслада, после прилягат на едната си кълка, притварят блажено очи. Грънчани тъкмо да помислят, че гъбите са сработили по предназначението и едно равномерно похъркване идва да удостовери, че хубавата следобедна дрямка е особено полезна за правилното храносмилане.

За да не се хаби материалът напразно, жителите на славното село решиха, че е излишно да пробват с отрова за мишки.

Политиците вилнееха, а невинните данъкоплатци така и не намираха начин, как да ги вкарат в пътя. Докато с течение на времето по-проницателните най-сетне забелязаха, че освен да лапат, нашествениците най-много обичат да се показват. Умираха си да бъдат гледани. Щом зърнеха каква да е трибуна, на мига се втурваха да се покатерят отгоре й. Веднъж дори се бяха накачулили, докато в читалището раздаваха годишните награди на местната осеменителна станция. А появеше ли се камера, политиците се втрещяваха в нея като хипнотизирани.

Точно на това слабо място решиха грънчани да нанесат своя съкрушителен удар.

За да не стане обаче някой сакатлък, работата бе подготвена издалеч. Напущаха невинните данъкоплатци всякакви кабеларки в своя ефир. Кабеларките от своя страна се отнесоха към политиците с нужната висока доза уважение и взеха да ги канят на поразия. Нататък, щом бе подадена стръвта, всичко тръгна лесно.

Политиците, както можеше да се очаква, изобщо не се усетиха и така зинаха пред камерите, че не можеш им овладя речетативите, направо нямат спиране. Но както вече стана дума, кабеларки много. Започнаха да се надпреварват кой по коя да се покаже. Взеха да замръкват политиците в студията на кабеларките. Нормалните хора си пият ракията и чакат третата серия за живота и творчеството на Мариян Огнянов, а политиците плещят ли, плещят.

Следващият удар бе още по-коварен. Измислиха сутрешната телевизия. Вече нямаше мърдане. Студията се изпълниха с недоспали събеседници. На един още му стоеше пяната за бръснене върху лявата буза. Друг се яви с четка за зъби, забучена вместо кърпичка в малкото джобче на сакото. А една уважавана дама беше забравила да си развие ролките за къдрене, с което определено срази своите опоненти.

От изтощение политиците постепенно започнаха да си говорят сами. А невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци им подготвяха заключителната изненада. През новия сезон идеше ред на среднощното дискусионно студио…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Борис КРЪСТЕВ