Невинните данъкоплатци научиха Държавата да им говори възпитано

Блогът на Драго Драганов

В онези бурни времена, когато жителите на славното балканско село Грънци още не бяха си възпитали Държавата, един ден те с дълбоко учудване констатираха странна счетоводна зависимост. Колкото повече пари събираше Държавата от кротките, невинни данъкоплатци, толкова по-невъзпитана става. На моменти взеха да я хващат, че се опитва да лъже. После започна направо да краде.

Отначало Държавата крадеше ей така, между другото, досущ като пушач, който все забравя да си купи цигари. Дай да запаля, казва Държавата, а се оказва, че иска не огънче, а цигара. Невинните данъкоплатци отварят кутията с присъщата си добронамереност, а Държавата вместо една цигара измъква две. Втората, казва, била за по-късно и си я слага свойски зад ухото.

В един момент щедрата душа на данъкоплатците от село Грънци започна да изпитва сериозни съмнения, че тука нещо не е съвсем наред. Купуват си цяла кутия и после, като минат покрай Държавата, половината цигари отишли. Ти защо не си купуваш цигари, ами пушиш от нашите, питат я сдържано те. Защо ми трябва да си купувам, нали винаги мога да си взема от вас, отвръща им безцеремонно Държавата. Цигара-две, хайде от нас да мине, ама половин кутия, то си е направо кражба с взлом, възмущават се грънчани. Държавата обаче никак не се трогва и за капак им обяснява, че това не може да бъде никаква кражба, а отсега нататък за по-прегледно най-законно ще се нарича акциз. Една цигара за мен, една за вас, ако не ви харесва – не пушете, приключи въпроса с акциза Държавата.

Някои това и направиха. Спряха да пушат, като мислеха, че така ще им се размине с тарикатлъците на Държавата. Явно не бяха достатъчно информирани.

Една нощ някой първи пропищя, били му източили бензина. На другата нощ втори, трети. Все повече бензин взеха да наливат грънчани, а резервоарите все по-празни. Сигурно някой ги източва нощем. Организираха се да пазят. Няма такова нещо. Никой не пипа, а на другия ден за същите пари все по-малко път изминават. Проверяваха отнякъде да не тече. Не тече, а бензинът пак не стига и не стига. Не след дълго хлебарите казаха, че с тях се е случило същото и фурните щели да продават по-скъпо. Нямало начин. Последваха ги млекарите. Накрая всички грънчани си дадоха сметка, че пак има някаква шашма.

Като не намериха крадеца, накрая се сетиха за Държавата. Попитаха я без много заобикалки: Ти да не би да ни прилагаш онзи номер, гдето го наричаш акциз за благозвучие? Отначало Държавата взе да шикалкави и разправя разни неща, гдето ги пише из вестниците за международната конюнктура, за петролната криза, за изчерпването на нефтените запаси. После, като я попитаха в упор за акциза, хъката-мъката взе, че си призна. Излезе, че колкото по-скъп ставал бензинът, толкова повече пари влизали в хазната. Не й стана много приятно.

Но още по-неприятно й стана на Държавата, когато грънчани се ядосаха.

Най-напред млекарят препречи с цистерната си бензиностанцията, като обяви, няма бензин, значи няма да има и акциз, ха сега да видим. Държавата, разбира се, не му остана длъжна. Както си беше свикнала да бъде невъзпитана, взе да му размахва пръст и ги наговори едни приказки за актове и санкции. Опита се да насъска срещу него останалите. Нарушавал обществения ред.

Останалите обаче не й се вързаха. Надойдоха хлебарите, месарите, последваха ги обущарите, присъединиха се мелничарите, а когато се включиха и общинарите Държавата разбра, че в славното балканско село Грънци работата става дебела. Изведнъж се оказа, че можела да намали акциза.

И даже да се държи възпитано…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: http://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Борис Кръстев


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: